Както Чарлс Ман отбелязва в книгата си „1491 година“, антропологът Алан Р. Холмбърг е съдействал за налагане на мнение сред научната общност и широката общественост за амазонските индианци като примитиви. След като изучавал членове на племето сирионо в Боливия в началото на четийресетте години на двайсети век, Холмбърг ги описва като „едни от най-изостаналите в културно отношение хора в света“, общество, толкова погълнато от набавянето на храна, че не е развило изкуства, религия, облекло, опитомяване на животни, осигуряване на траен подслон, търговия, пътища или дори способността за броене над три. „Не се отчита времето – посочва Холмбърг, – нито съществува някакво подобие на календар.“ Сироно дори не притежавали „концепцията за романтичната любов“. Били, заключаваше той, „хора в сурово състояние“. Според Мегърс по-развита цивилизация от Андите мигрирала до остров Маражо при устието на Амазонка, но постепенно изчезнала. Накратко, Амазонка беше смъртоносен капан за цивилизациите.
Докато проучвах Z, открих, че група ревизионистично настроени антрополози и археолози все по-често започват да възразяват срещу подобни възгледи и вярват, че в долината на Амазонка е могла да съществува напреднала цивилизация. По същество те твърдят, че традиционалистите са подценили силата на културите и обществата да трансформират природната среда по същия начин както ние, хората, създаваме станции в открития космос и отглеждаме култури в израелската пустиня. Някои посочват, че традиционалистичните идеи все още носят бегли остатъци от расисткото гледище за американските индианци, породило по-ранни и недооформени теории, предшестващи тази за детерминизъм на средата. Традиционалистите на свой ред нападат ревизионистите, че довеждат политическата коректност до абсурдни крайности и че те открай време проектират върху долината на Амазонка въображаем пейзаж, плод на западната фантазия. Залогът в този дебат е фундаменталното разбиране на човешката природа и на древния свят, тъй че учените водят злостна вражда помежду си. Когато се обадих на Мегърс в института „Смитсониън“, тя категорично отхвърли възможността някой да е открил изгубена цивилизация в долината на Амазонка. Подхвърли, че твърде много археолози „още търчат да дирят Елдорадо“.
Един авторитетен археолог от Университета на Флорида по-конкретно оспорва конвенционалното схващане за Амазония като „измислен рай“. Името му е Майкъл Хекънбъргър и той работи в района на Шингу, където се предполага, че е изчезнал Фосет. Няколко антрополози ми казаха, че тъкмо с него трябва да разговарям, но ме предупредиха, че рядко се показва от джунглата и избягва всичко, което го разсейва от работата му. Джеймс Питърсън, който през 2005 година бе оглавявал катедрата по антропология в Университета на Върмонт и бе обучавал Хекънбъргър, ми каза: „Майк е абсолютно гениален и е в авангарда на учените, изследващи долината на Амазонка, но се боя, че сте сбъркали адреса с него. Разберете, той ми беше кум на сватбата, а не мога да го накарам да отговори на опитите ми за комуникация“.
С помощта на Университета на Флорида най-накрая успях да се свържа с Хекънбъргър по сателитния му телефон. През пукането на статично електричество и фоновия шум от джунглата той каза, че ще отседне в селото на племето куикуро край Шингу и за моя изненада прояви готовност да се срещне с мен, ако съм успеел да се добера дотам. Едва по-късно, когато сглобих повече от историята за Z, разбрах, че това е точното място, където са били отвлечени Джеймс Линч и хората му.
— Заминаваш за долината на Амазонка в опит да откриеш някой, който е изчезнал преди двеста години? – попита невярващо жена ми Кира.