Само че един сегмент от маршрута, нарисуван от Рали, противоречи на това. Рали е отбелязал, че при река Арагуая експедицията ще се отклони рязко на север, вместо да продължи на изток, и ще премине от Мато Гросо в бразилския щат Пара, преди да излезе близо до устието на река Амазонка.
— Може Рали да е сбъркал – предположи Паоло.
— И аз така си помислих – кимнах. – Но после прочетох това.
Показах му последното писмо, пратено от Джак до майка му. Паоло прочете реда, който бях подчертал:
— „Следващия път вероятно ще ти пиша от Пара.“
— Според мен Фосет е запазил в тайна този последен сектор от маршрута дори от Кралското географско дружество – казах.
Паоло все повече се заинтригуваше от Фосет и започна да проследява маршрута му с черен маркер върху чиста карта, като възбудено отмяташе всяка от предвижданите ни дестинации. Накрая извади цигарата от устата си и рече:
— Напред към Z, а?
20. Не бива да се плашиш
Влакът със скърцане наближава граничния район. На 11 февруари 1925 година Фосет, Джак и Рали тръгват от Рио де Жанейро на своето повече от хиляда и петстотин километрово пътуване във вътрешността на Бразилия. В Рио са отседнали в хотел „Интернасионал“ и са изпробвали оборудването си в градината му. Буквално всичко, правено от тях, е хроникирано във вестниците по целия свят. „Поне четийресет милиона души вече са наясно за нашата цел“, пише Фосет на сина си Брайън, като явно ликува от широката публичност на експедицията.
В пресата излизат снимки на изследователите под заглавия като „Трима мъже ще се изправят пред канибали в търсене на реликва“. В една статия пише: „Никой олимпийски състезател не се е тренирал до такава степен като тези трима много сдържани англичани, чийто път до един забравен свят ще е изпълнен с опасности от стрели, болести и диви зверове“.
„Не са ли много забавни репортажите за експедицията в английските и американските вестници?“, пише Джак на брат си.
Бразилските власти, опасяващи се да не би членовете на толкова прославена експедиция да се гътнат на нейна територия, настояват Фосет да подпише изявление, с което да ги освободи от отговорност, и той го прави без колебание. „Не искат да си имат неприятности, ако не се появим – обяснява Фосет на Келти. – Но ние ще се появим, то се знае, макар това да е пределът ми за моите петдесет и осем години.“ Въпреки тези си тревоги правителството и гражданите приемат сърдечно изследователите: на групата е осигурен безплатен транспорт до пограничния район в луксозни вагони, предназначени за официални лица – с частни бани и салони. „Срещнахме пълна отзивчивост и добра воля“, пише Фосет до Кралското географско дружество.
Но Рали е малко унил. По време на пътуването от Ню Йорк се е влюбил в дъщерята на английски херцог. „Запознах се с едно момиче на кораба и признавам, че с времето приятелството ни прерасна в нещо, което заплашваше да стане сериозно“, споделя той в писмо до Брайън Фосет. Иска да довери на Джак чувствата си, но най-близкият му приятел още повече е заприличал на монах покрай тренировките си за експедицията и го упреква, че изпада в глупост. Докато преди съзнанието на Рали е било изпълнено с предстоящото приключение с Джак, сега не може да мисли за друго освен за тази... жена.
„Полковникът и Джак станаха много напрегнати, боят се да не взема да забегна или нещо такова“, пише Рали. Истината е, че той е възнамерявал да се ожени в Рио, но Фосет и Джак са го разубедили. „Осъзнах се и си дадох сметка, че съм член на експедиция, не можех да потътря съпруга със себе си – пише Рали. – Трябваше да се сбогувам с добри чувства и да се заема със задачата си.“
„Рали е в много по-добра форма сега“, пише Джак. Но тревожно се осведомява дали след завръщането им Рали не планира да сключи брак още в рамките на година. Рали отвръща, че не би се обвързал с обещания за момента, но както обяснява по-късно, „не възнамерявам да остана ерген цял живот, дори Джак да го стори!“.