Фосет е информиран, че едно момиче бакаири наскоро се е разболяло. Предлага да я лекува с медикаментите от аптечката си, но за разлика от доктор Райс медицинските му познания са ограничени и той не може да стори нищо, за да я спаси. „Говорят, че бакаири измирали в резултат на зла магия, защото в селото имало магьосник, който ги мрази – пише Джак. – Едва вчера едно момиче умря. От магия, както разправят!“
Валдемира, бразилецът, който е началник на поста, настанява изследователите в новопостроеното училище. Мъжете се топват в реката, за да отмият потта и натрупалата се нечистотия. „Всички си обръснахме брадите и се почувствахме по-добре без тях“, пише Джак.
Понякога членове на други отдалечени племена посещават поста Бакаири, за да получат провизии и Джак и Рали скоро виждат нещо, което ги удивлява: „осем диви индианци, съвършено голи“, както пише Джак на майка си. Индианците носят два и половина метра дълги лъкове с двуметрови стрели. „За голямо възхищение на Джак видяхме първите си диви индианци тук – голи диваци от Шингу“, пише Фосет на Нина.
Джак и Рали се забързват насреща им да ги посрещнат. „Дадохме им сирене гуава и те страшно много го харесаха“, съобщава Джак.
Джак се опитва да им направи физическа характеристика. „Те са дребни, около метър и петдесет и седем на ръст, и много добре сложени – пише той за индианците. – Ядат само риба и зеленчуци, никога месо. Една жена имаше много изящна огърлица от миниатюрни охлювни черупки, за изработването на която вероятно е било нужно голямо търпение.“
Рали, когото Фосет е определил като фотографа на експедицията, нагласява фотоапарат и прави снимки на индианците. На една Джак е застанал до тях, за да демонстрира разликата в ръста: индианците му стигат до раменете.
Вечерта тримата изследователи отиват в кирпичената колиба, където са отседнали индианците. Единствената светлина вътре е от огъня и помещението е силно задимено. Фосет вади от багажа си укулеле, а Джак – малка флейта, които са си донесли от Англия. (Фосет казва на Нина, че „музиката носи голяма утеха сред дивата природа и може дори да спаси самотен човек от полудяване“.) Индианците се скупчват около тях и Фосет и Джак им изнасят цял концерт, чиито звуци се разнасят в селото.
На 19 май, свеж и хладен ден, Джак се събужда в приповдигнато настроение – рожденият му ден е. „Никога не съм се чувствал така добре“, пише на майка си. За случая Фосет вдига забраната над алкохола и тримата пътешественици празнуват с бутилка произведено в Бразилия питие. На следващата сутрин подготвят оборудването и товарните животни. На север от поста виждат няколко внушителни планини и джунглата. Това е „абсолютно неизследвана територия“, както пише Джак.
Експедицията се отправя право към тера инкогнита. Пред тях няма видими пътеки и през гъстата растителност прониква много малко светлина. Стараят се да гледат не само пред себе си, но и над себе си, където се спотаяват повечето от хищниците. Краката им затъват в кални дупки. Ръцете ги болят от размахване на мачетето. Кожата им кърви от ухапванията на комарите. Дори Фосет признава пред Нина: „Годините си казват думата въпреки духа на ентусиазъм“.
Кракът на Рали е заздравял, но сега пък другото му стъпало е инфектирано и той сваля чорапа си заедно с голямо парче кожа, залепнало за него. Очевидно върви към срив; вече е бил болен от жълтеница, ръката му е подута, дави го жлъчка, както сам описва.
Също като баща си Джак е склонен да изпитва презрение към слабостта у другите и се оплаква пред майка си, че приятелят му не е пълноценен в поемане на своя дял от бремето – язди на кон с една свалена обувка – и че винаги е уплашен и намусен.
Джунглата е разширила цепнатините в отношенията им, появили се още след любовната връзка на Рали на парахода. Рали, надделян от насекомите, горещината и болката в крака си, е изгубил интерес към мисията им. Вече не си мисли как ще се върне като герой: промърморва, че иска само да подхване малък бизнес и да се задоми. („Отстъпвам на семейство Фосет целия си дял слава, много им здраве!“, пише на брат си.) Когато Джак говори за археологическата значимост на Z, Рали само вдига рамене и отсича: „Това е много философско за мен“.