— Новите поколения още изпълняват някои от старите церемонии, но не са толкова богати и красиви – каза тя. – Не ги е грижа за занаятите и танците. Опитвам се да им разправя стари истории, но не се интересуват. Не разбират, че те са ни направили каквито сме.
Преди да се сбогуваме, тя си спомни още нещо за Фосет. Години наред други хора идвали да разпитват за изчезналите изследователи. Вгледа се в мен и очите й се разшириха.
— Какво са сторили онези бели? – попита. – Защо е толкова важно за племето им да ги открие?
22. Жив или мъртъв
Светът чака вести. „Вече всеки ден може да пристигне телеграма от мъжа ми, в която съобщава, че е жив и зрав и се завръща с Джак и Рали“, казва Нина Фосет на репортер през 1927 година, две години след като за последен път се е чуло нещо от групата. Елси Римъл, която често си кореспондира с Нина, споделя нейната настройка: „Твърдо вярвам, че моето момче и спътниците му ще излязат от онази пустош“.
Нина, която живее в Мадейра с шестнайсетгодишната си дъщеря Джоун, умолява Кралското географско дружество да не губи вяра в мъжа й. Гордо дава гласност на едно от последните писма на Джак, описващо пътуването им през джунглата. „Мисля, че е много интересно, тъй като е първото подобно преживяване по рода си, изпитано от двайсет и две годишен младеж“, казва тя. Веднъж, когато Джоун участва в състезание по плуване на дълго разстояние в океана, тя казва на Нина: „Майко, имам чувството, че съм длъжна да успея, защото ако се справя днес, и татко ще открие каквото търси, а ако се проваля, и те няма да успеят“. За смайване на всички тя печели. Брайън, който по това време вече е на двайсет и работи в железопътна компания в Перу, уверява майка си, че няма причина за безпокойство: „Татко стигна до целта си – казва той, – естествено е да остане там възможно най-дълго.“
Но през пролетта на 1927 година тревогата вече се шири. Бюлетин на Северноамериканския вестникарски алианс съобщава: „Страхът за съдбата на експедицията на Фосет расте“. Изобилстват теории за това какво може да се е случило с изследователите. „Дали не са били убити от войнствени диваци, някои от тях канибали?“ – пита се в един вестник. „Възможно ли е да са загинали в бързеите, или да ги е застигнала гладна смърт в този почти напълно лишен от храна регион?“ Популярна е теорията, че изследователите са държани в плен от местно племе – твърде разпространена практика. (Няколко десетилетия по-късно, когато бразилските власти за пръв път влизат в контакт с племето джукахамеи, откриват половин дузина бели пленници.)
През септември 1927 година Роже Кортвил, френски инженер, съобщава, че докато е пътешествал близо до извора на река Парагвай в Мато Гросо, е открил Фосет и спътниците му да живеят не като пленници, а като отшелници. „Изследователят става жертва на магията на джунглата: Фосет забравя света сред рая на птици, див добитък и дивеч“, гласи статия в „Уошингтън Поуст“. Макар че някои проявяват разбиране към очевидното желание на Фосет „да избяга от една механизирана епоха с нейните усойни подземни перони и лишени от слънце жилища“, както пише в редакционна статия в американски вестник, други изказват предположение, че изследователят е извършил една от най-големите манипулации в историята.
Брайън Фосет, който се втурва да се срещне с Кортвил, твърди: „Той описа татко с голяма точност“. Но с всеки следващ разказ Кортвил променя и историята, и правописа на следващото си име и Нина яростно брани репутацията на Фосет. „Кипнах от възмущение, задето честта на съпруга ми е петнена по този начин“, пише тя до Кралското географско дружество и информира Кортвил: „Историята се разрасна и промени, в нея се появиха елементи на неподправена злоба. Но, слава на Бог, аз, съпругата на Фосет, забелязах несъответствията в публикуваните изявления“. Когато тя приключва кампанията си срещу французина, никой вече не приема историята му за вярна.
Ала въпросът си остава: къде са Фосет и младите му спътници? Нина е убедена, че съпругът й, след като е оцелявал години наред в джунглата, е жив. Но също като Елси Римъл, тя вече осъзнава, че с експедицията трябва да се е случило нещо ужасно, че най-вероятно тримата са похитени от индианци. „Не може да се предвиди как ще се отразят отчаянието и липсата на надежда на момчетата“, казва Нина.
Когато тревогата й вече расте, на прага на дома й в Мадейра се появява висок, безупречно облечен мъж. Това е дългогодишният съперник на Фосет, доктор Алегзандър Хамилтън Райс. Дошъл е да я утеши и я уверява, че дори групата да е попаднала в плен, Фосет ще намери начин за бягство. Единственият човек, за когото не бива да се безпокоим в джунглата, е полковникът, казва доктор Райс.