Вечер праща съобщенията си по радиото и те често са предавани до Северноатлантическия вестникарски алианс чрез мрежа от радиолюбители в Съединените щати. Всяко ново сведение мигом гърми в международните бюлетини: „Дайът приближава към изпитанията на джунглата“; „Дайът е по дирите на Фосет“; „Дайът открива нова следа“. Джон Уайтхед, член на експедицията, пише в дневника си: „Колко различно би била описана историята на Станли и Ливингстън, ако бяха имали радио“. Много хора по света следят радиосъобщенията като омагьосани. „За пръв път чух за експедицията по любителското си радио, когато бях на единайсет години“, спомня си по-късно Лорън Макинтайър, който сам по-късно става прославен изследовател на поречието на Амазонка.
Слушателите съпреживяват внезапните ужаси, пред които се изправя групата изследователи. Една вечер Дайът съобщава:
„Попаднахме на следи от човешки крака върху мека почва. Спряхме да ги разгледаме внимателно. Трябва да са на група от трийсет до четийресет души. След минута един от нашите индианци бакаири се извърна и промълви с безизразен глас: „Каяпо“.“
След като върви близо месец в северна посока от пост Бакаири, експедицията стига до селище на нахукуа, едно от многото племена, подирили убежище в джунглите около Шингу. Дайът пише за тях: „Тези горски обитатели са примитивни като Адам и Ева“. Неколцина от племето поздравяват сърдечно Дайът и хората му, но вождът Алойке изглежда враждебно настроен. „Гледаше ни мрачно с малките си очички – пише Дайът. – Зад клепачите им се таяха коварство и жестокост.“
Дайът е наобиколен от децата на Алойке и забелязва на врата на едно момче вързана на парче канап месингова пластинка, върху която е гравирано „У. С. Силвър енд Къмпани“. Това е названието на британската фирма, снабдила Фосет с оборудването му. Дайът се промъква в тъмната колиба на вожда и запалва факла. В ъгъла зърва метален сандък във военен стил.
Лишен от преводач, Дайът се опитва да разпита Алойке, като използва сложен език на знаци. Алойке също с жестове посочва, че е получил сандъка като дар. После обяснява, че е бил водач на трима мъже до съседна територия. Дайът е скептичен и настоява Алойке и някои от хората му да ги поведат по същия маршрут. Алойке предупреждава, че опасно племе от убийци, суйя, живее в тази посока. Всеки път, щом нахукуа изрекат думата „суйя“, правят жест, сякаш са обезглавявани. Дайът настоява и Алойке се съгласява да ги поведе в замяна за ножове.
Същата вечер Дайът и хората му спят сред индианци и много от тях се чувстват неспокойни. „Не можем да предвидим действията на индианците, защото не знаем нищо за тях, освен – и това е важно – че именно по тези места е изчезнала групата на Фосет“, пише Уайтхед. Спи с „Уинчестър“ 38-и калибър и мачете под одеялото.
Докато експедицията върви през гората на следващия ден, Дайът продължава да разпитва Алойке и не след дълго вождът добавя нов елемент към историята. Вече намеква, че Фосет и хората му са убити от суйя. „Суйя! Бум-бум-бум!“ – крещи вождът и пада на земята, сякаш е умрял. Противоречивите обяснения на Алойке събуждат съмненията на Дайът. Както пише по-късно: „Гузното поведение на Алойке беше като сочещ го пръст“.
В един момент, докато Дайът предава по радиото последните си находки, апаратът спира да работи. „Викът от джунглата секна“ – съобщава бюлетин на Северноатлантическия вестникарски алианс. „Радиото на Дайът млъква в критичен момент.“ Продължителното мълчание поражда мрачни предположения. „Много съм уплашена“, казва съпругата на Дайът пред репортери.
Междувременно експедицията страда от недостиг на храна и вода и някои от членовете й са толкова болни, че едва могат да вървят. Уайтхед пише: „Не мога да ям, треската ми е много тежка“. Краката на готвача са подути и гангренясали. Дайът решава да продължи само с двама от хората си с надежда да открие останките на Фосет. „Помни – поръчва на Уайтхед, – ако нещо се случи с мен, всичко, което притежавам, трябва да получи жена ми.“
Вечерта преди тръгването на малкия екип индианец от експедицията съобщава, че е чул Алойке да крои план с хората си да убие Дайът и да заграби оборудването му. У Дайът вече няма съмнение, че Алойке е убиецът на Фосет. За да го откаже от замисленото, Дайът съобщава на Алойке, че е решил да поведе всичките си хора със себе си. На следващата сутрин Алойке и индианците с него са изчезнали.