Подобни истории ни най-малко не обезкуражават още десетки изследователи от опитите да открият Фосет и града Z. Следват германски, италиански, руски и аржентински експедиции. В списъка се нареждат: аспирантка по антропология от Университета на Калифорния; американски войник, служил с Фосет на западния фронт; Питър Флеминг, братът на Иън Флеминг, създателя на Джеймс Бонд; шайка бразилски бандити. През 1934 година на бразилското правителство вече му е дошло до гуша от многобройните издирващи групи и издава декрет, с който ги забранява, освен ако не са получили специално разрешение. Ала изследователите продължават да отиват със или без разрешение.
Въпреки че не съществува надеждна статистика, според неотдавнашна оценка жертвите в подобни експедиции достигат сто. Аспирантката от Университета на Калифорния, която през 1930 година е една от първите жени антрополози, осмелили се да провеждат проучвания в региона, оцелява, но умира няколко години по-късно от инфекция, която е получила в амазонската джунгла. През 1939 година друг американски антрополог се обесва на дърво в джунглата. (Оставя бележка със следното съдържание: „Индианците ще вземат записките ми. Те са много ценни, след като бъдат дезинфекцирани, могат да бъдат изпратени в музей. Искам семейството ми да си мисли, че съм умрял в индианско селище от естествена смърт“.) Братът на един от издирващите умира от треска. „Опитах се да го спася – казва той на Нина, – но уви, нищо не можах да сторя, така че го погребахме край Арагуая.“
Също като Ратин и Уинтън, и други изследователи сякаш изчезват от лицето на земята. През 1947 година според преподобния Джонатан Уелс, мисионер в Бразилия, от джунглата долита гълъб с бележка, написана от трийсет и две годишен учител от Нова Зеландия – Хю Маккарти, който е обсебен от желанието да открие Z. Уелс твърди, че срещнал Маккарти в християнската си мисия на ръба на пограничния район в Мато Гросо и го предупредил, че ще умре, ако тръгне сам в гората. Когато Маккарти отказал да се върне назад, Уелс му дал седем пощенски гълъба, за да праща съобщения, които учителят натоварил в тръстиков кафез в кануто си. Първото съобщение пристигнало след шест седмици. В него пишело: „Все още съм много болен след претърпения инцидент, но отокът на крака ми постепенно спада... Утре ще подновя мисията си. Казаха ми, че планините, които търся, са само на пет дни път. Бог да ви пази. Хю“. След месец и половина друг пощенски гълъб се връща при Уелс с ново известие: „Аз съм в много тежки обстоятелства – пишел Маккарти. – Отдавна изоставих кануто си и захвърлих пушката, тъй като са ненужни в джунглата. Храната ми свърши и карам на горски плодове.“ Последният сигнал от Маккарти пристигнал под формата на трета бележка, която гласяла: „Работата ми приключи и умирам доволен, като знам, че вярата ми във Фосет и неговия изгубен Златен град не е била напразна“.
Нина внимателно следи всички тези събития, които обобщава под названието „Загадката Фосет“. Превърнала се е в нещо като детектив: рови се из документи и чете стари дневници от експедиции на Фосет с помощта на лупа. Посетител я описва седнала пред карта на Бразилия с молив в ръка; около нея са разпръснати последните писма и снимки от мъжа й и сина й, както и огърлица от охлювни черупки, която Джак й е изпратил от пост Бакаири. По нейна молба от Кралското географско дружество й препращат всякакви сведения и слухове, свързани със съдбата на групата. „Винаги сте възприемали смелата позиция, че можете по-добре от всеки друг да прецените стойността на подобни известия“, пише й служител от Кралското географско дружество. Като настоява, че се е „обучила“ да проявява безпристрастност, тя влиза в ролята на арбитър за случаите, които пристигат един след друг. Веднъж, след като германски пътешественик твърди, че е видял Фосет жив, тя пише с огорчение, че въпросният човек притежава „повече от един паспорт, подвизава се под три самоличности и у него са намерени куп изрезки от вестници“.
Въпреки усилията й да бъде обективна, след слухове, че индианците са избили групата, признава пред приятеля си Харолд Лардж: „Сърцето ми се къса, когато чета тези ужасни информации, и въображението ми рисува мрачни картини. Нужно ми е да събера цялата си смелост, за да ги изтикам от съзнанието си“. Друг приятел на Нина пише до Кралското географско дружество: „Госпожа Фосет страда с цялото си сърце и душа“.
Нина открива сред книжата си купчинка писма, които Фосет е писал до Джак и Брайън, когато е бил на първата си експедиция през 1907 година. Дава ги на Брайън и Джоун с мотива, както обяснява пред Лардж, „да опознаят реалното его на човека, от когото произхождат“. И добавя: „Днес много мисля за него, рожденият му ден е“.