Мюър се наведе, за да вижда по-добре. Експонатът, който Рийд сочеше, беше глинена плочка, потъмняла от вековете и разсечена от три големи пукнатини. Ръбовете бяха неравни, но предната страна — гладка. В повърхността й бяха вдълбани стотици малки паякоподобни букви, почти невидими заради сумрака в помещението.
Рийд запали лампите и подаде лупата на Мюър.
— Какво е това? — Остротата беше временно изчезнала от тона му.
— Открита е, имам предвид писмеността, през 1900 година. Сър Артър Евънс я открил в Кносос на Крит и я назовава „линейна писменост тип Б“. И тъй като по това време е уредник на „Ашмоулиън“, множество плочки попадат тук.
Мюър свали лупата и вдигна снимката до плочката.
— Искаш да кажеш, че има повече от една такава плочка?
— Стотина. Може би около сто и петдесет общо, макар някои от тях да са само отломки. — Рийд вдигна рамене. — Всъщност това не е моята специалност. Чудя се защо си се вдигнал чак до Оксфорд, за да ме занимаваш с тази плочка. Можеше да вземеш такси до Британския музей и да научиш същото. Там са много услужливи.
Мюър не му обърна внимание.
— Можеш ли да прочетеш текста?
Рийд избухна в къс стреснат смях.
— Да го прочета? Вече почти петдесет години учените се опитват да я разчетат. Всички се провалиха. Разчитането й ще бъде най-голямото постижение, откакто Шамполион разчете египетските йероглифи. А той е разполагал с Розетския камък с надписи на три езика, което му е помогнало.
— Ти правил ли си опити?
Рийд поклати глава.
— Както вече казах, това не е в моята област. Освен това не знам защо…
— Защото ми трябваше бърз отговор, а ти си единственият човек с нужния допуск. — Мюър беше оставил снимката и крачеше из помещението, като дъвчеше края на незапалена цигара.
— Допуск? — повтори като ехо удивеният Рийд. — Ако това нещо някога е било секретно, било е преди повече от три хиляди години. Смятам, че вече е разсекретено.
— Тук бъркаш. — Мюър се завъртя и тръгна към Рийд. — Искам да направиш опит. След работата, която свърши за „Ултра“3, тази ще е направо фасулска. Този шифър е остарял.
— Всъщност не е…
— Пък и може би ще имам нужда от теб в Гърция. Ако Пембертън е направил снимката там, кой може да каже какво друго е открил?
Сега Рийд доби наистина ужасен вид.
— В Гърция? Та там в момента бушува гражданска война!
Мюър се изсмя сурово и смачка незапалената цигара върху един празен постамент.
— Там поне ще ти е по-топло, отколкото в тази шибана морга.
По времето, когато Мюър се върна в Лондон в сивата сграда на Виктория стрийт, се беше стъмнило. Повечето от служителите вече си бяха тръгнали, но нощният дежурен го пусна в архива. Отне му четири часа, но след като минаха, той разполагаше с име и досие. Започна да чете от края, като бързо прехвърляше скучните страници. Подобно на повечето от досиетата в тази секция, то започваше от края на 1938 г. с непостоянни в началото вписвания: медицински досиета, оценки на подготовката, после по-чести отметки. Между 1940 и 1944 г. докладите се трупаха бързо и бяха дебели — един калейдоскоп на много военни фронтове: от Париж, Москва, Атина, Ираклион, Александрия и Кайро, изпъстрени със смайващо разнообразие от непрекъснато променящи се пароли. През 1945 г. те рязко намаляваха, завършвайки с няколко хартиени поточета, когато бюрокрацията го беше уволнила. На последната страница имаше една-единствена телеграма. След пожълтелите страници на военния дневник хартията беше запазена и чиста.
Мюър изсвири тихичко.
— Шантаво копеле!
Той прекара още пет минути в повторна проверка на отделни части от досието, след това взе телефонната слушалка.
— Трябва да отида в Светите земи. — Пауза. — Не, въобще не ме интересува дали ще е нужно истинско чудо.
2.
Кесария
Британски мандат в Палестина
Крепостта се издигаше на нос, вдаващ се в Средиземно море. Преди осемстотин години е била издигната от френски рицари, за да държи настрана нашественици, привлечени от равните земи и кроткото море. В крайна сметка се бяха провалили, но замъкът беше оцелял — паметник на необикновеното отношение на кръстоносците към войната, и кротко се ронеше в течение на векове.
3
През Втората световна война това е кодовото название на службата, която се занимава с декодиране на радио- и телеграфни сигнали. — Б.пр.