Сега едно ново поколение колонизатори я бяха съживили, украсявайки средновековните крепостни стени с невъведения, невъобразими за хората, построили отбранителното съоръжение. Покрай дебелите стени се точеше бодлива тел, а войниците с арбалети в кулите бяха заменени с картечници „Брен“. Но вече те не бяха там, за да държат нашествениците настрана. Крепостта се беше обърнала срещу себе си и здравите укрепления защитаваха района, като държаха хората вътре, а не отвън.
Колата спря пред входа малко преди полунощ. Без да гаси двигателя, шофьорът изскочи и се втурна да отвори задната врата. Ако по дългия път от Йерусалим до тук беше научил нещо, то бе, че неговият пътник не търпи забавянето.
— Чакай тук — чу той късото нареждане. — Няма да се бавя дълго.
Стена от светлина проряза тъмнината и след миг рус мъж в офицерска униформа се показа от сводестата порта, носейки фенерче.
— Лейтенант Каргил, господине.
— Как сте? — Посетителят не се представи, нито стисна ръката, която се поколеба известно време във въздуха дали да се здрависа, или да козирува. — Тук нямате ли електричество?
— Страхувам се, че следобед се повреди генераторът. — Каргил явно се стараеше да бъде приятен. Още не беше открил, че да се натягаш на Мюър, си е чиста загуба на време. — Как мина пътуването?
— Ужасно. — Мюър последва лейтенанта през сводестата порта и надолу под сводест пасаж, след него излязоха в двор, който се беше превърнал в дом на метални жилищни бараки. — Били ли сте наскоро в Йерусалим? Нашето уважавано правителство е превърнало центъра на града в нещо като умален Биркенау и се е затворило вътре. Оградили са се с бодлива тел. И въпреки това не могат да се опазят от шибаните бунтовници от Иргун4. — Той поклати глава невярващо. — Както и да е, нашият човек още ли е тук?
Изненадан от смяната на темата, на Каргил му трябваха няколко секунди, за да отговори.
— Преди да дойдете, наредих да го преместят в стаята за разпити. Там е от няколко часа.
— Добре. Нека омекне малко. Според досието му е кораво копеле. Всякакви героизми по време на войната. Получил е орден за отлична служба, а тях не ги раздават за копане на кенефи.
— Наистина ли? — попита Каргил удивен. — Човек не би очаквал такъв герой да продава на черно оръжия на ционистите.
Мюър се изкиска.
— Три месеца след като са закачили медала на гърдите му, той изчезва. Дезертирал. Нашият господин Грант е сложен човек.
Те стигнаха до далечния край на двора, където се намираше бившата конюшня, която сега беше оборудвана с покрив от гофрирана ламарина и желязна врата. Каргил я отключи.
— Имате ли нужда от помощ? Мога да доведа няколко сержанти…
— Няма нужда. Чакай тук, за всеки случай, ако има неприятности. Въоръжен ли си?
Каргил докосна кобура си.
— Бъди готов. Ако някой излезе през тази врата, преди да почука два пъти, застреляй го.
— Наистина ли смятате…
— Както вече казах, нашият господин Грант е сложен човек.
Вратата щракна зад него и Мюър пристъпи в килията. Както и останалата част от крепостта, тя беше странна смесица от старо и ново: средновековни стени се издигаха и подпираха металния покрив, а подът беше от излят набързо бетон. Както през средновековието и сега тя беше осветявана от пламък. В случая един газов фенер висеше от покривната греда. В средата на помещението два дървени стола бяха поставени един срещу друг, а между тях имаше метална маса. На единия седеше Грант, а дясната му ръка беше заключена с белезници към крака на масата.
Мюър го изучава няколко секунди. Снимката в досието сигурно беше най-малко отпреди десет години, но беше невъзможно да се каже дали отминалото десетилетие е било добро към Грант или не. Разбира се, беше остарял, но същото се беше случило с повечето мъже, които бяха преживели войната. В случая на Грант промените не бяха нито за добро, нито за лошо. По него имаше белези — един на лявата ръка, който се виеше от лакътя почти до китката. Край устата и очите се бяха натрупали бръчици, но те не променяха лицето под тях. Сякаш годините бяха взели младия мъж от снимката и само го бяха заострили, и някак си го бяха пречистили. Дори с белезници, той успя да се отпусне още назад и се усмихна презрително на посетителя.
Мюър отвори един бележник и започна да чете:
— Грант, К. С. Роден през октомври 1917 в графство Дъръм. Образование… на места, които нямат значение. Напуска училище през 1934, емигрира в Южна Африка, след това в Родезия. Пътува надлъж и шир в Южна Африка като търсач на находища за компанията „Кимбърли Даймънтс“. Носят се слухове за връзки с антибелгийските елементи в Конго. Връща се в Англия през 1938, вербуван от военното разузнаване, по-късно прехвърлен в Дирекцията за специални операции. Активна служба в Гърция, Северна Африка, Балканите и Съветския съюз. През юли 1944 награден с орден за отлична служба, през октомври 1944 изчезва, предполага се, че е дезертирал, след едно произшествие близо до Имброс, Крит. След това е свързван с черния пазар в Лондон. По-късно се появяват слухове, че работи в Източното Средиземноморие, доставя оръжия на така наречената Демократична армия на Гърция, Иргун, Хагана5 и други ционистки нелегални организации. Местонахождението му в момента е неизвестно. Поправка: местонахождението му в момента е закопчан с белезници за маса в малка лайняна килия в този кучи гъз в средата на нищото. Очаква го дълго гостоприемство от негово величество за удоволствието да доставя оръжие на враговете на империята.
5
Тайна еврейска военна организация по времето на Британския мандат в Палестина от 1920 до 1948 г. — Б.пр.