Мюър затвори бележника и се тръшна на свободния стол. В отговор Грант се вторачи в него с широко отворени очи, изпълнени с подигравателно страхопочитание.
— Още нещо? — Гласът му не беше такъв, какъвто Мюър очакваше. Някъде дълбоко в него можеше да долови грубите гласни на момче от севера, но те бяха покрити с толкова други акценти и интонации, че беше невъзможно да се определят с точност: истински мелез.
— Само това, че оръжията, с които си въртял контрабанда, са откраднати от скривалища, предназначени за снабдяване на гръцката съпротива през войната.
Грант вдигна рамене.
— Никой не ги използваше. Евреите прекараха по-голямата част от последните десет години пред цевта на оръжието. Реших, че най-малкото, което мога да направя, е да им дам нещо, с което да отвръщат на огъня.
— Обаче това оръжие е наше, по дяволите.
Грант пак вдигна рамене.
— Наше? Не мисля, че още съм член на клуба.
— Значи си решил да си отмъстиш, като продаваш нашите оръжия на враговете ни? — Мюър издиша отвратено струя дим през ноздрите.
— Само парите бяха важни.
— Предполагам, че това е ползата да работиш за евреите.
Грант не отговори, но и не сведе очи пред погледа на Мюър.
Той започна да почуква нова цигара по капака на табакерата от слонова кост.
— Както и да е, изобщо не ме интересува какво правиш в момента. Дойдох тук да говорим за Крит и Джон Пембертън. — Проблясване в очите. — Ти го познаваш.
— Така ли?
Грант се справи добре с усилието да не проличи нищо по лицето му, но Мюър беше провел достатъчно разпити, за да може да надникне зад фасадата.
— Крит, в деня на германския десант. Бяхме те изпратили да потърсиш краля близо до Кносос. Вместо това попадна на Пембертън. Ти си последният, който го е видял жив.
— И първият, който го е видял мъртъв. Е, и?
— Според твоя доклад ти е предал тефтерчето си.
— Е, и?
Мюър се наклони напред. Разпаленият край на цигарата му се намираше само на няколко сантиметра от лицето на Грант и в очите му влезе дим.
— Искам да знам какво направи с него.
— Дадох го на вдовицата.
— Пембертън не остави вдовица, задник такъв. Жената го е преварила.
— Може би тогава е била сестра му. — Очите го смъдяха от дима, но Грант не премигна. Издържа вторачения поглед на Мюър известно време, след това толкова неочаквано духна дима обратно в неговото лице, че го накара да се отдръпне стреснато назад. — Какво си мислиш, че съм направил с него? Нямах време да се отбия в библиотеката. Захвърлих го и се опитах да намеря неколцина нацисти, за да им видя сметката. Ако си чел доклада ми, знаеш, че се справих доста добре с това.
Мюър се облегна удобно.
— Не ти вярвам.
— Предполагам, че не си прекарал много време на фронта.
— Не вярвам, човекът умира с това тефтерче на уста, а първата ти работа е била да го изхвърлиш. Не полюбопитства ли защо е толкова важно за него?
— Можеше да ми даде късметлийската си кибритена кутийка или къдрица от любимата му и пак щях да направя същото. — Грант поклати глава. — Прелистих го, но вътре имаше само безсмислици и драсканици. Трябваше да мина много път и не можех да си позволя да нося излишни неща, така че го зарязах.
Мюър ги изгледа продължително, след това рязко се изправи.
— Много жалко. Ако беше у теб или поне знаеше къде се намира, може би щях да успея да ти помогна да се измъкнеш оттук. Може би дори щеше да успееш да изкараш парици. Защото не мисля, че чифутите ти плащат в момента. — Той погледна затворника изпълнен с очакване. — Е?