— Имаш ли нещо против да дойдеш отново след час? Няма да се бавя много.
Като не можеше да повярва на късмета си, студентът набързо събра есето си и изхвръкна от стаята. Няколко минути по-късно портиерът въведе посетителя, млад човек в син костюм, който седна на крайчеца на дивана, стиснал меката си шапка в ръце.
— Казвам се Райт — представи се той. Лицето му беше по-скоро приятно, отколкото красиво, но в очите му проблясваше жива интелигентност, както и чувство за хумор, което явно бе държано изкъсо. — Професоре, благодаря, че ме приехте.
Рийд махна благосклонно с ръка.
— Става дума за мой колега. Казва се Мюър. Научих, че сте работили с него.
— Да, работих с него през войната. Дойде при мен преди няколко седмици. Искаше да му помогна да открием следите на един древен гръцки артефакт. Мисля, че работеше с американците.
— Това научихме и ние. — Райт въртеше шапката в ръцете си. — И за съжаление нищо повече. Този Мюър беше малко странна птица. Честно казано, има подозрение, че може да е замесен в много съмнителни дела.
Рийд се опита да изрази очевидна липса на изненада.
— Винаги си е бил малко… в разрез с общоприетото. Сега какво е направил?
— Ами това се опитваме да научим. Нали разбирате, изчезна. Надявахме се вие да хвърлите малко светлина по въпроса.
Райт остана около час. Рийд се опитваше да отговаря на въпросите му по най-добрия начин. Това означаваше да се стреми да казва колкото може по-малко неща, които са напълно неверни или лесно може да се докаже, че са такива. Райт си водеше подробни бележки, като се мръщеше, докато се мъчеше да не изостава със записването.
— Също така се опитваме да открием следите на този господин Грант.
— Да — кимна Рийд, — разбирам, че се опитвате, но не смятам, че ще го откриете.
— Имате ли представа къде бихме могли…
— Не, но ми се струва, че спомена нещо за Канада.
Райт се изненада.
— О, това наистина е ново за нас. Благодаря ви.
Той стана и стисна ръката на професора. На вратата се спря и се обърна.
— Този… Омиров артефакт. Смятате ли, че има нещо в него? Някаква вероятност да се появи?
Рийд се усмихна.
— Не, не бих си и помислил подобно нещо.
Самолетът летеше от юг на запад високо в нощното небе над морето, което беше видяло толкова богове и герои в миналото. Грант седеше на пилотското място. Марина лежеше на пода завита с одеяло, а кракът й беше изпънат с помощта на шина.
Рийд се промъкна напред и седна на мястото на помощник-пилота.
— Къде сме?
Грант си погледна часовника.
— Току-що прелетяхме над Дарданелите. Ще стигнем до Атина след няколко часа.
Рийд се извърна и погледна към кабината. От задната част на самолета вързан за стоманена кука в тавана го гледаше очуканият щит. Брезентов чувал, пълен с всякакви форми и буци, стоеше до него.
Грант забеляза погледа му.
— Представяш ли си как ще изглежда в Британския музей?
Рийд въздъхна.
— Знаеш, че не можем да го задържим. Американците ще го грабнат на минутата.
Грант наклони самолета малко наляво.
— Наистина ли смяташ, че може да бъде използван за направа на бомба?
— Готов ли си да рискуваш?
Грант не отговори. Продължиха да летят в мълчание още няколко минути. Рийд посочи малък остров от светлини под тях в мрака.
— Това трябва да е Лемнос.
— Може би трябва да кацнем тук. Да го скрием в храма, докато всичко отшуми.
— Не. Дори там все някой ще го намери. Липсва вече от три хиляди години. Ако остане скрит още хиляда, няма да се оплаквам.
Грант се вторачи изненадан в него.
— Но нали щитът променя всичко… Доказва, че всичко е истина: Омир, Ахил, Троя. Всичко. Това е… това е история.
Рийд гледаше вторачено през прозореца.
— Да, точно така. Светът има достатъчно история, а тя става все повече с всеки изминал ден. Но никой вече не създава митове. А пък ние имаме нужда от тях. Когато слушах Шлиман в Кенсингтън, беше важен не фактът, че всичко това е истина, а че ти се дава възможност да си мислиш, че може да е истина. Учудването е онова, което ни вдъхновява. Чуденето, прекрасното незнание. Усещането за нещо извън досега ни, но все пак близо до върховете на нашите пръсти. Историята го връща в нашите ръце.
Той откопча колана и отиде в задната част на самолета.