Грант не се опита да го спре. Вихърът с вой нахлу в кабината, когато Рийд отвори вратата. Под одеялото Марина се размърда и отвори очи. Хващайки се за куките по тавана, Рийд залитна към щита и свали промазаните с олово парчета брезент, с които беше завит. Коленичи пред него за миг, вторачен в изображенията на живота, гравирани в метала. След това стана, довлече го до вратата с търкаляне и го запрати във водовъртежа на мрака.
Самолетът продължи напред в нощта. Долу в морето никой не видя малкия фонтан, който щитът вдигна, или ако някой все пак го е видял, сигурно е предположил, че делфин скача във водата. Тук морето беше дълбоко и щитът потъна бързо. Дали натрапчивата песен на сирена е отеквала надолу към мястото, където намери покой, или чудовищен октопод, или сенките на морски нимфи са се мяркали над него — историята мълчи по този въпрос.
Историческа бележка
Линейното писмо Б е разчетено през 1952 година от Майкъл Вентрис и Джон Чедуик. Историята на тяхното постижение, един от големите интелектуални подвизи през двайсети век, е разказана с елегантна яснота в книгата на Чедуик „Разшифроването на линейна Б“. Пълните научни подробности може да бъдат намерени в съвместния им труд „Документи на микенски гръцки“.