Тази последна мисъл ме спря. Нямах представа защо се е върнал Джуд. Нямах представа какво иска. Не знаех дали в него е имал надмощие човекът или звярът, докато е надничал в прозорците на хората, които доскоро му бяха семейство. Освен това не знаех дали е бил тук тази вечер. Знаех единствено, че е най-добре да не споменавам нищо пред мама — поне засега.
Тя посегна към дистанционното и увеличи малко звука. Отнесох купичката в мивката, изхвърлих супата и се загледах как тя се стича в канала. Изплакнах купичката, след това се заех с останалите чинии и напълних мивката с гореща вода, колкото можех да търпя. Не знам защо, но ми беше приятно как топлината поглъща ръцете ми, докато търках чиниите. Когато мама превключеше на кралица на зомбитата, винаги ми се искаше да усетя някакво по-силно чувство — като например болка и за двете.
Докато търках тигана, се помолих мама да не види по новините някого, който да й заприлича на Джуд. Щеше съвсем да се побърка, да започне да звъни на татко и да го накара да обикаля разни градове, щати, дори чужди страни, защото ще реши, че го е видяла. А татко щеше да отиде, въпреки че отсъстваше почти две седмици, с надеждата този път да се окаже Джуд, да го намери и да го върне у дома.
Когато за пръв път й се стори, че е видяла Джуд по телевизията, бях не по-малко обнадеждена от мама. Чаках до нея на прозореца цялата нощ, докато татко отиде да го търси. Но когато се върна сам, имахме чувството, че Джуд отново си е тръгнал. Мама отказа да се храни цяла седмица, докато не й се стори, че вижда Джуд в репортаж по Си Ен Ен за индустриален пожар в Калифорния. И от тази работа не излезе нищо, а колкото по-дълго отсъстваше татко, толкова повече се влошаваше състоянието на мама.
Щом за трети път тръгна да проверява фантасмагориите й — меча пътека в Йелоустоун, където тъмнокосо момче уж спасило момиченце от сигурна смърт — аз се ядосах. Стоях пред вратата, скръстила ръце, защото нямах абсолютно никакво желание татко да заминава. Той обаче стисна ръката ми и ме накара да седнем на верандата.
— Нали знаеш историята за добрия пастир, Грейс? Поклатих глава, въпреки че я знаех. Бях твърде разстроена, за да говоря.
— В Библията се казва, че добрият пастир, макар да има сто овце, ако загуби дори една от тях в гората, трябва да остави останалите деветдесет и девет, за да потърси изгубената.
— Това не означава ли, че той зарязва останалите на вълците? — попитах аз.
Татко въздъхна.
— Направих същото за Даниъл — помогнах му, независимо от всичко. Ти направи същото за него. Сега го дължим и на брат ти. Не можех да оспоря тези думи.
Татко стисна пръстите ми.
— Освен това оставям семейството си в сигурни и способни ръце — рече, стана и тръгна.
В този момент не се чувствах нито сигурна, нито способна. Какво трябваше да правя, след като изгубената овца ни намереше, а добрият пастир не беше с нас? Ами ако се окажеше, че овцата не е никаква овца?
Ами ако беше вълк?
По-късно
Почти бях изпразнила мивката, когато Даниъл влезе в кухнята.
— Джеймс най-сетне се успокои и заспа. — Погали ме по ръката, след това взе кърпа и започна да бърше тигана.
— Благодаря — промълвих аз и му подадох току-що изплакната чаша.
Той се намръщи, когато видя зачервената ми кожа.
— Трябва повече да се пазиш.
Погледнах ръката си, след това затворих очи и се съсредоточих, за да залича болката. Изчаках няколко секунди, но когато отворих очи, кожата ми беше все така зачервена и чувствителна. Никак не се изненадах.
— Трябва да накарам мама да си легне — заявих и избърсах ръце в панталоните.
— Искаш ли да остана? Просто в случай, че Джуд… се върне. Мога да спя на дивана.
Макар мисълта, че Даниъл ще остане, ми донесе спокойствие, все едно татко си е вкъщи, знаех, че не бива.
— Това може да побърка мама.
— Да, правилно.
— Но пък няма да е зле. Може би ще си струва, ако най-сетне нещо я накара да реагира. — Радвах се, че няма да бъда наказана, задето се прибрах, след като новините в десет бяха започнали, но макар да ми беше крайно неприятно, че мама следи всяка моя крачка, когато влезе в режим освирепяла майка стръвница, това й състояние беше по-добро от зомбираното, в което се намираше в момента.
На устните на Даниъл се появи хитра усмивка. Той пое нежно ръцете ми. Изражението в очите му, докато целуваше зачервените кокалчета, накара коленете ми да се подкосят и за момент ми се прииска двамата все още да лежим на тревата.