— Е? — попита професорът.
— Безспорно формацията е интересна — отвърнах аз, — но не разбирам чак дотолкова от геология, за да кажа, че е чудесна.
— Чудесна? — повтори той. — Тя е уникална. Изглежда невероятно. Никой не е мечтал за такова нещо. А сега следващата.
Обърнах листа и възкликнах от изненада. На цяла страница беше нарисувано най-странното същество, което съм виждал. Това беше безумното видение на пушач на опиум, видение, което се е явило някому в състояние на делириум. Главата беше птича, тялото приличаше на надут гущер, влачещата се опашка беше покрита с щръкнали шипове, а заобленият гръб завършваше с висок назъбен ръб, който сякаш бе съставен от гребените на десетина петли, наредени един след друг. Пред това същество имаше едно нелепо джудже или гном с вид на човек, което стоеше и го гледаше.
— Е, какво ще кажете за това? — възкликна професорът, търкайки победоносно ръце.
— Чудовищно, гротескно.
— Но какво го е накарало да рисува такъв звяр?
— Сигурно прекалената употреба на джин.
— Това ли е най-приемливото обяснение, което можете да измислите?
— Добре, сър, а какво е вашето обяснение?
— Много просто. Животното съществува. То е действително скицирано от натура.
Бих се изсмял, но си представих как ще направим ново циганско колело по коридора.
— Несъмнено, несъмнено — съгласих Се аз, както правят, за да угодят на луд. — Признавам обаче, че тази миниатюрна човешка фигура ме смущава. Ако беше индианец, бихме могли да я вземем като доказателство за съществуването на някакво племе пигмеи, в Америка. Но това, изглежда, е европеец с корков шлем.
Професорът изсумтя като разярен бизон.
— Вие наистина минавате границата — каза той. — Разширявате представата ми за възможното. Церебрална пареза. Умствена инертност. Удивително!
Той беше толкова смешен, че дори не ме разгневи. А и струваше ли си да се хабят нерви? Ако вземеш да се ядосваш с този човек, трябва да си винаги сърдит. Задоволих се да се усмихна отегчено.
— Порази ме малкият ръст на човека — обясних аз.
— Гледайте тук! — извика той, като се наведе и постави върху картината косматия си, тлъст като кренвирш пръст. — Виждате ли това растение зад животното? Сигурно сте го взели за глухарче или карфиол? Това е южноамериканска палма, наричана „слонова кост“, а тези дървета достигат 50–60 фута височина. Не виждате ли, че човекът е поставен с цел? Художникът не би могъл в действителност да стои пред този звяр и да го рисува. Изобразил е себе си, за да покаже разликата във височините. Той е бил, да речем, над пет фута висок. Дървото, както би трябвало да се очаква, е десет пъти по-високо.
— Господи! — извиках аз. — Значи вие мислите, че зверът е бил … Та и гарата Черинг Крос едва ли би била достатъчно голяма за колиба на такъв звяр!
— Без преувеличение, това е наистина доста едър екземпляр — заяви професорът със задоволство.
— Но — възкликнах аз — не можем да пренебрегнем целия опит на човечеството заради една-единствена скица. — Бях прелистил скицника, за да се уверя, че няма нищо друго. — Една-единствена скица на някакъв скитащ американски художник, който може би я е направил под влиянието на хашиша или в делириума на треската, или просто за да угоди на болното си въображение. Вие като човек на науката не можете да защищавате такава позиция.
В отговор професорът свали една книга от полицата.
— Това е една отлична монография на талантливия ми приятел Рей Ланкастър3 — каза той. — Тук има една илюстрация, която ще ви заинтересува. А, ето я! Текстът под нея е следният: „Предполаган външен вид на юрски динозавър — стегозавър. Само задният му крак е два пъти по-висок от добре развит мъж.“ Е, какво ви говори това?
Той ми подаде разтворената книга. Втренчих се в картината. Между това животно, възстановено от един мъртъв свят, и скицата на непознатия художник безспорно имаше много голямо сходство.
— Забележително наистина! — казах аз.
— Но въпреки това продължавате да упорствувате?
— Твърде вероятно е това да е съвпадение или може би вашият американец е видял подобна картина и я е запаметил. Възможно е тя да му се яви отново в състояние на делириум.