Разположихме лагера си на самия край на скалата, след това вечеряхме и уталожихме жаждата си с две бутилки „Аполинарис“, които намерихме в една от торбите. За нас бе въпрос на живот и смърт да открием вода, но мисля, че днешните приключения бяха достатъчни дори за лорд Джон и никой от нас не изпитваше желание да надникне в неизвестното първи. Решихме да не палим огън и да не вдигаме излишен шум.
Утре, или по-точно днес, защото вече се зазорява, ние за първи път ще рискуваме да се разходим из тази загадъчна земя. Кога ще мога да продължа записките — и дали въобще ще имам тази възможност — не зная. Както виждам, индианците са все още по местата си и не се съмнявам, че скоро верният Самбо ще бъде тук, за да вземе писмото ми. Надявам се, че то ще стигне до вас.
П. П. Колкото повече мисля за нашето положение, толкова по-мрачно ми се струва то. Не виждам никаква надежда за връщане. Ако близо до ръба на платото имаше високо дърво, можехме да спуснем нов мост, но на петдесет ярда оттук няма нищо такова. Дори с общи усилия не бихме могли да пренесем ствол, който би послужил за целта. Въжето пък е толкова късо, че с него не можем да се спуснем. Да, нашето положение е безнадеждно, безнадеждно!
X. С нас се случиха чудеса
С нас се случиха и продължават да се случват истински чудеса. Всичката хартия, с която разполагам, се състои от пет стари бележника и куп хвърчащи листове. Имам само едно стило, но докато мога да движа ръката си, ще продължавам да описвам нашите преживявания и впечатления. Ние единствени от целия човешки род сме свидетели на тези чудеса и затова е от огромно значение да ги записвам, докато те са още пресни в паметта ми и докато не ни е сполетяла участта, която все по-зловещо надвисва над нас. Дали Самбо ще успее да занесе тези писма до реката, дали самият аз по някакъв вълшебен начин ще ги върна в Лондон, или най-сетне дали този свитък ръкописи ще попадне в ръцете на някой дръзновен изследовател, тръгнал по следите ни с усъвършенствуван моноплан — уверен съм, че във всички случаи това, което пиша, ще се превърне в безсмъртна класическа повест за действителни приключения.
На другата сутрин, след като попаднахме в капана на коварния Гомес, ние навлязохме в новия етап на своите преживелици. Той започна с инцидент, който не ми представи в много добра светлина мястото, в което бяхме попаднали. Когато в зори се вдигнах след краткия сън, съзрях върху собствения си крак нещо много особено. Крачолът ми се беше вдигнал нагоре и беше оголил няколко инча от кожата ми над чорапа. Върху нея лежеше голям червеникав грозд. Учуден, аз се наведох, за да го махна, но за мой ужас той се спука между пръстите ми и опръска всичко наоколо с кръв. Извиках от погнуса и моят вик доведе двамата професори при мен.
— Интересен екземпляр — каза Съмърли, наведен над крака ми. — Огромен кърлеж, навярно още некласифициран.
— Ето първите плодове на нашия труд — забеляза Челинджър с боботещия си наставнически глас. — Ще трябва да го наречем Ixodes Maloni. Е, млади приятелю, какво значение може да има за вас едно дребно ухапване пред рядкото щастие да видите името си, вписано в безсмъртните анали на зоологията? За нещастие вие смазахте този прекрасен образец в момента на насищането му.
— Мръсна гадина! — извиках аз.
Професор Челинджър повдигна недоволно големите си вежди и ме потупа успокоително по рамото.
— Трябва да развивате у себе си научен поглед и безпристрастно научно мислене — каза той. — За човек с философски ум като моя кърлежът със своето подобно на ланцет хоботче и с разтегливото си коремче е толкова красиво дело на природата, колкото и паунът или, да речем, Северното сияние. Болно ми е, като ви чувам да говорите за него с такова пренебрежение. Разбира се, с известно усърдие ние ще можем да си набавим нов образец.
— В това не можем да се съмняваме — каза мрачно Съмърли, — защото той току-що се мушна в яката на ризата ви.
Челинджър подскочи и като изрева като бик, започна бясно да съблича якето и ризата си. Ние със Съмърли така се разсмяхме, че даже не можахме да му помогнем. Най-сетне успяхме да разголим този огромен торс (петдесет и четири инча гръдна обиколка според шивашките мерки). Тялото му беше настлано с черни косми. Ние измъкнахме кърлежа, който така се беше заплел в тази джунгла, че не можа да го ухапе. Но храстите край нас гъмжаха от ужасни гадини. Стана ясно, че ще трябва да сменим лагера си.
Но преди всичко трябваше да се уговорим с верния ни негър. Той скоро се появи върху канарата с много кутии какао и сухари и прехвърли всичко това при нас. От припасите, които останаха долу, му беше наредено да си остави толкова, колкото да му стигнат за два месеца. Индианците трябваше да вземат остатъка като възнаграждение за своята служба и като предплата за пренасянето на писмата ни до Амазонка. Няколко часа по-късно ние ги видяхме как поеха на върволица по обратния път през равнината. Всеки носеше вързоп на главата си. Самбо се настани в нашата малка палатка, опъната в подножието на канарата, и остана там, единствена наша връзка с долния свят.