Сега трябваше да обмислим плана на действията си. Напуснахме пълните с кърлежи храсталаци и се пренесохме на една малка поляна, обкръжена от гъста гора. В центъра й имаше няколко плоски каменни блока и превъзходен извор. Привлечени от комфорта и чистотата на това място, ние седнахме да изготвим първите си планове за завладяването на тази нова страна. В листака се обаждаха птици. Една от тях имаше особен бухащ вик, който чувахме за първи път. Но освен тези звуци не забелязахме никакви други признаци на живот.
Първата ни грижа беше да съставим списък на имуществото си, за да знаем с какво разполагаме. Като се сметне онова, което бяхме взели със себе си отдолу, и онова, което Самбо ни беше прехвърлил с въжето, ние бяхме доста добре запасени. Но тъй като навярно ни обкръжаваха опасности, най-важното за нас беше, че имахме със себе си четири карабини, хиляда и триста патрона, едно чифте и близо сто и петдесет патрона със средни сачми. Що се отнася до продоволствието, то щеше да ни стигне за няколко седмици, тютюнът беше достатъчен, а имаше и няколко научни прибора, между които един голям телескоп и един хубав бинокъл. Събрахме всичко това вкупом на поляната и като първа предпазна мярка наредихме в кръг с диаметър около петнадесет ярда трънливи храсти, които изсякохме с брадвата и ножовете си. Засега това щеше да бъде нашата главна квартира, нашето убежище срещу неприятни изненади и хранилището на нашето имущество. Форт Челинджър — така нарекохме лагера.
Едва към пладне успяхме да осигурим безопасността си, но горещината не беше мъчителна и както температурата, така и растителността на платото говореха за климат, близък до умерения. Сред гъсталака от дървета, който ни обкръжаваше, се виждаха бук, дъб и дори бреза. Едно огромно дърво гингко, което се извисяваше над другите, простираше над нашия форт големите си клони с ветрилообразни листа. Ние продължихме разискванията под неговата сянка. Лорд Джон, който в тези решителни часове бе поел незабелязано командуването на експедицията, изложи своето гледище.
— Додето не ни е видял и чул нито един човек или звяр, ние сме в безопасност — каза той. — От часа, в който нашето присъствие бъде открито, ще започнат бедите ни. Засега нищо не показва, че са ни открили. Така че за известно време нашата игра ще бъде да се крием и да разузнаваме предпазливо. Необходимо е да огледаме добре своите съседи, преди да започнем да си ходим на гости.
— Но нали трябва да се придвижваме — осмелих се да забележа аз.
— На всяка цена, синко мой! Ще се придвижваме, но с разум. Никога не бива да се отдалечаваме дотолкова, че да не можем да се върнем в базата си. И преди всичко — да не се стреля, освен ако от това зависи животът ви.
— Но вчера вие стреляхте — каза Съмърли.
— Нямаше как. А и от вътрешността духаше силен вятър. Не ми се вярва звукът да се е разнесъл надалече из платото. Между другото, как ще наричаме това място? Струва ми се, че ние трябва да му дадем име.
Постъпиха няколко предложения, повече или по-малко сполучливи, но последното беше на Челинджър.
— Името може да бъде само едно — заяви той. — Името на пионера, който го е открил. Това е Земята на Мейпъл Хуайт.
И така, то стана Земята на Мейпъл Хуайт. Това е неговото название в онази карта, чието съставяне бе възложено на мен. С него, надявам се, то ще влезе и в бъдещите атласи.
Мирното проникване в Земята на Мейпъл Хуайт беше нашата неотложна задача. Бяхме се уверили с очите си, че тя е населена от неизвестни същества, а рисунката в скицника на Мейпъл Хуайт показваше, че можехме да очакваме и появяването на още по-страшни и по-опасни чудовища. Най-сетне набученият върху бамбука скелет, който не би могъл да се озове там, ако не е бил хвърлен отгоре, подсказваше, че не е изключено да срещнем и хора, при това вражески настроени. Загубили всякаква надежда за спасение, ние знаехме, че отвред ни очакват опасности, и разумът ни караше да подкрепяме всички предпазни мерки, които предлагаше опитът на лорд Джон.
Но нима можехме да спрем на прага на този тайнствен свят, когато тръпнехме от нетърпение да се втурнем напред и да проникнем в самото му сърце?