След онова загадъчно посещение на нашия лагер ние всеки път се връщахме в него със страх. Този път обаче намерихме всичко на мястото му. Вечерта обсъдихме обстойно положението, в което се намирахме в момента, и плановете си за бъдещето. Ще трябва да опиша това малко по-подробно, понеже то доведе до един нов начин на действие, благодарение на който опознахме Земята на Мейпъл Хуайт по-добре, отколкото ако бяхме я изследвали дълги седмици. Дебатите бяха открити от Съмърли. Той беше раздразнителен през целия ден, но сега, когато лорд Джон заговори за това, какво трябва да правим утре сутрин, професорът кипна.
— Нашата задача днес, утре и когато и да било е една — тросна се той: — да намерим някакъв изход от капана, в който попаднахме. Всички вие мислите само за това, как да навлезем в тази страна. По моему трябва да търсим начин да се измъкнем от нея.
— Изненадан съм, сър — избоботи Челинджър, като гладеше величествената си брада, — че един човек на науката може да се поддаде на такова низко чувство. Вие се намирате в една земя, която крие за честолюбивия естественик изкушение, по-голямо, отколкото коя да е друга част на света, и предлагате да я напуснем, преди да сме добили нещо повече от най-бегло познание за нея или за обитателите й. Имах по-добро мнение за вас, професор Съмърли.
— Не забравяйте — сърдито отбеляза Съмърли, — че в Лондон аз имам голяма група студенти, които понастоящем съм оставил в ръцете на един съвършено неспособен заместник. Така че моето положение се различава от вашето, професор Челинджър. Доколкото зная, на вас никога не са ви поверявали никаква отговорна образователна работа.
— Съвсем вярно — съгласи се Челинджър. — Винаги съм смятал, че ще бъде светотатство, ако обременя с нещо по-незначително един мозък, способен на най-висша оригинална изследователска дейност. Затова решително обръщам гръб на всякакви предложения за школски длъжности.
— Например? — попита с насмешка Съмърли, но лорд Джон побърза да промени темата.
— Мисля, че за мен би било голям удар — започна той, — ако се върнем в Лондон, преди да науча за това място нещо повече, отколкото зная сега.
— Никога не бих дръзнал да вляза в моята редакция и да погледна стария Макардъл — казах аз. (Надявам се, че ще извините откровеността на този репортаж, нали, сър?) — Той никога не би ми простил, ако пренебрегна един такъв материал. Освен това, доколкото разбирам, не си струва да се говори за това, тъй като, дори и да искаме, не можем да слезем оттук.
— Първичният здрав разум на нашия млад приятел компенсира много от безспорните му умствени недостатъци — отбеляза Челинджър. — Интересите на неговата жалка професия не ни засягат, но както изтъкна той, ние не можем да се спуснем долу, така че да говорим за това, значи да си губим времето.
— Губим си времето, когато се занимаваме с каквото и да било друго — изръмжа Съмърли иззад лулата си. — Не забравяйте, че дойдохме тук със съвършено определена мисия, която ни бе възложена от събранието на Зоологическия институт в Лондон. Тази мисия се състоеше в проверката на истинността на изявленията, които направи професор Челинджър. Трябва да призная, че сега ние можем да потвърдим тези изявления. Следователно нашата официална задача е изпълнена. Колкото до възможностите за по-детайлно проучване на платото, те са толкова много, че с тях би могла да се справи само голяма, специално оборудвана експедиция. Ако се мъчим да се справим с тази задача сами, няма да постигнем нищо друго освен това, че науката никога няма да получи важния принос, който вече сме й приготвили. Професор Челинджър намери начин да се изкачи на платото, макар че то изглеждаше недостъпно. Сега неговата изобретателност трябва да ни помогне да се върнем в света, от който дойдохме.
Признавам, че когато Съмърли изложи своето гледище, то ми се видя съвсем разумно. Дори Челинджър не остана равнодушен пред съображението, че враговете му няма да бъдат опровергани никога, ако неговите изявления не бъдат потвърдени пред онези, които се бяха усъмнили в тях.
— На пръв поглед слизането е неразрешим проблем — каза той, — но аз не се съмнявам, че интелектът може да го разреши. Готов съм да се съглася с колегата, че понастоящем не е разумно да удължаваме престоя си в Земята на Мейпъл Хуайт и че скоро ще трябва да се заемем с въпроса за завръщането ни. Аз обаче категорично отказвам да напусна тази страна, преди да сме я проучили дори повърхностно и преди да сме в състояние да отнесем оттук някаква карта.