— Какво ще кажете за тях, Челинджър? — попита лорд Джон. — Едно нещо ми е съвсем ясно: малкото момче с обръснатото теме е главатарят им.
Наистина този индианец рязко се отделяше от другите и те никога не се осмеляваха да се обърнат към него, без да му отдадат по някакъв начин дълбоката си почит. Той изглеждаше най-млад от всички, но беше толкова горд и непокорен, че когато Челинджър постави върху главата му голямата си ръка, подскочи като пришпорен кон и се отдалечи от професора, а в тъмните му очи блесна внезапна мълния. После, като сложи ръка на сърцето си, той промълви няколко пъти с голямо достойнство думата „маретас“. Без да се смути, професорът хвана най-близкия индианец за рамото и започна лекцията си върху него, като че ли той беше нагледно пособие в класна стая.
— Тези хора — каза той със звучния си глас, — независимо от това, дали ще съдим по обема на черепа, по лицевия ъгъл или по някакъв друг критерий, не могат да бъдат отнесени към някои от неразвитите типове. Напротив, ние трябва да ги поставим значително по-високо от много южноамерикански племена, които мога да назова. По никакъв начин не можем да обясним възникването на такава раса на такова място. Но и пропастта, която отделя маймуночовеците от оцелелите върху платото първични зверове, е огромна. Недопустимо е да се мисли, че и те също така биха могли да възникнат тук.
— Тогава откъде, по дяволите, са паднали? — попита лорд Джон.
— Един въпрос, който несъмнено ще бъде предмет на бурни дискусии за всяко научно дружество в Европа и Америка — отговори професорът. — Моето собствено тълкуване, доколкото то е от значение — при тези думи той наду огромната си гръд и се огледа високомерно, — е, че в особените условия на тази страна еволюцията е стигнала до гръбначния стадий, при което старите типове са оцелели и продължили да живеят съвместно с по-новите. Така ние намираме такива съвременни животни като тапира с неговото значително родословие, големия елен и мравояда, редом с някои видове влечуги от юрски тип. Дотук е ясно. И сега идват маймуночовеците и индианците. Как може да се обясни по научному тяхното присъствие? Според мен то се дължи само на преселване отвън. Възможно е в Южна Америка да е съществувала човекоподобна маймуна, която някога е успяла да стигне до това място и от която са се развили тези същества. Ако външността на някои от тях — тук той продължително ме изгледа — беше придружена със съответната интелигентност, уверен съм, че те биха вдъхвали уважение у всяка сегашна раса. Колкото до индианците, не може да има съмнение, че те са по-скорошни емигранти отдолу. Подгонени от глад или от завоеватели, те са се изкачили на платото. Тук са ги посрещнали свирепи същества, които дотогава са им били непознати. Пришълците са намерили убежище в пещерите, за които разказа нашият млад приятел. Но те несъмнено са били принудени да водят тежка битка с дивите зверове и особено с маймуночовеците, които са ги считали за нашественици и са воювали срещу тях безмилостно, с лукавост, която по-големите зверове не притежават. Затова и броят им, както изглежда, е ограничен. Е, джентълмени, разреших ли загадката правилно, или имате някакви въпроси към мен?
Професор Съмърли беше твърде потиснат и за пръв път не се впусна в спор, макар че в знак на пълно несъгласие енергично заклати глава. Лорд Джон само почеса редките си къдрици и заяви, че не може да участвува в борбата, тъй като не е от същата категория. Що се отнася до мен, аз влязох в обичайната си роля на човек, който свежда всичко до съвсем прозаично и практическо ниво, като забелязах, че един от индианците липсва.
— Той отиде да донесе вода — каза лорд Рокстън, — Въоръжихме го с една празна консервена кутия от говеждо.
— Към стария лагер ли? — попитах аз.
— Не, към ручея, ей там, сред дърветата. Не ще да е на повече от 200 ярда оттук. Но той, бедният, сигурно не бърза много.
— Ще ида да го потърся — казах аз и като взех карабината си, тръгнах към ручея, оставяйки приятелите си да се занимават с приготвянето на оскъдната закуска. Може би ще ви се види неразумно, че макар и малко, се отдалечих от надеждното скривалище в гъсталака, но не забравяйте, че от маймунския град ни деляха много мили, че доколкото знаехме, нашето убежище не бе открито и че независимо от всичко, с карабина в ръце, аз не се боях от тях. Още не познавах тяхното лукавство и силата им.