Малките червенокожи воини взеха думите на оратора присърце и като размахаха грубите си оръжия, изпратиха речта му с одобрителен рев. Старият вожд пристъпи към нас и ни попита нещо, като сочеше към горите. Лорд Джон му направи знак да почака за отговор и след това се обърна към нас.
— Е, какво смятате да правите? — каза той. — Колкото до мен, аз имам да уреждам сметки с тези маймуни и ако това свърши с изтребването им от лицето на земята, не мисля, че тя ще бъде недоволна. Аз тръгвам с нашите малки червени приятели и възнамерявам да им помогна в битката. Какво ще кажеш, млади приятелю?
— Разбира се, ще дойда.
— А вие, Челинджър?
— Аз, естествено, ще съдействувам.
— А вие, Съмърли?
— Струва ми се, че ние се отдалечаваме много от целта на нашата експедиция, лорд Джон. Уверявам ви, че когато напуснах професорската си катедра в Лондон, аз не си и представях, че правя това, за да възглавявам диваци, които нападат колония от човекоподобни маймуни.
— Наистина ниско паднахме — каза лорд Джон с усмивка. — Но няма какво да се прави: съдба. И така, какво е вашето решение?
— Съмнявам се в необходимостта от тази стъпка — не се предаваше Съмърли, — но ако всички вие тръгнете, нима аз мога да остана?
— Тогава — решено! — каза лорд Джон и като се обърна към вожда, кимна и потупа карабината си. Старецът се ръкува с всички ни поред, а хората му ни приветствуваха с гръмки викове. Вече беше твърде късно, за да се придвижваме, затова индианците се разположиха на бивак. От всички страни забляскаха и задимяха огньовете им. Няколко души се шмугнаха в джунглата и скоро се върнаха, като караха пред себе си един малък игуанодонт. Както и другите, той имаше асфалтово петно на рамото си и едва когато видяхме, че един от туземците пристъпи напред с вид на собственик и даде съгласието си за заколването на животното, най-сетне разбрахме, че тези едри същества са частна собственост, както стадото добитък у нас, и че знаците, които така ни бяха озадачили, не са нищо повече от белези на притежателите. Безпомощни, тъпи и тревопасни, с големи крайници и миниатюрен мозък, те можеха да бъдат подбирани и карани дори от дете. За няколко минути огромното животно беше накълцано и над десетина лагерни огньове увиснаха дебели резени от неговото месо заедно с големите люспести ганоидни риби, набучени с копия в езерото.
Съмърли беше легнал на пясъка и спеше, но ние, останалите, скитахме по брега и се мъчехме да научим нещо повече за тази чудновата страна. Два пъти намерихме ями със синя глина, каквато вече бяхме видели в блатото на птеродактилите. Това бяха стари вулканични кратери и по неизвестни причини събуждаха у лорд Джон най-жив интерес. Челинджър от своя страна бе привлечен от един бълбукащ и клокочещ кален гейзер, в който някакъв странен газ образуваше на повърхността големи пукащи се мехури. Той пъхна в калта куха тръстика и като дете извика от възторг, когато с една запалена клечка успя да предизвика силна експлозия и син пламък на горния й край. Още по-голяма радост му достави това, че след като захлупи края на тръстиката с една кожена торбичка и по този начин я напълни с газ, торбичката излетя във въздуха.
— Възпламеним газ, доста по-лек от атмосферата. Смело бих заявил, че съдържа значителен процент свободен водород. Запасите на Джордж Едуард Челинджър още не са изчерпани, млади приятелю. Тепърва ще ви покажа как един велик ум приспособява цялата природа към нуждите си.
Той се наду от някаква тайна идея, но не продума нищо повече.
На брега не видяхме нищо интересно. Той беше вълшебен, както и водната шир пред нас, обаче числеността ни и шумът, който вдигнахме, бяха пръснали надалеч всички живи същества и ако оставим настрана няколкото птеродактили, които кръжеха високо над главите ни в очакване на леш, всичко край лагера бе спокойно. Но навътре в розовите води на централното езеро беше другояче. То кипеше и се надигаше от странни животни. Големи аспидочерни гърбове и високи назъбени гръбни перки изскачаха, посребрени от капки, и после се търкулваха отново в дълбините. Далечните пясъчни ивици бяха осеяни с чудновати пълзящи животни, огромни костенурки и страшни гущери. На една от тези пясъчни ивици бавно се люшкаше към езерото голямо плоско същество, подобно на пулсиращо парче черна мазна кожа. Тук-таме високо над повърхността се подаваха змийски глави. Те бързо пореха водата, като се издигаха и спускаха с грациозни движения на лебедовите си шии, а пред тях се образуваше малка яка от пяна и зад гърба им оставаше дълга кипяща следа. Съмърли и Челинджър, които бяха се присъединили към нас двамата, гледаха мълчаливо и чак когато едно от тези същества изпълзя върху пясъчната ивица и зад дългия му змийски врат се показа тяло, въоръжено с огромни плавници, подобно на бъчва, двамата се впуснаха в своя дует на удивление и възхищение.