Очите на Челинджър блестяха от жажда за сеч.
— Ние имахме щастието — избоботи той, като се разхождаше наперен като паун — да присъствуваме на една от типичните решителни битки в историята — битки, които са определили съдбата на света. Какво значение има, приятели мои, завладяването на една нация от друга? Никакво. Резултатът е винаги един и същ. Но тези жестоки боеве в зората на вековете, когато пещерните жители са се изправяли срещу тигрите или когато слоновете за първи път са открили, че имат господар — ето кои са били истинските завоевания, истински ценните победи. Благодарение на този каприз на съдбата ние бяхме свидетели на такова едно единоборство и дори помогнахме за неговия изход. Сега на това плато бъдещето ще принадлежи на човека.
Нужно е да притежаваш твърда вяра в крайната цел, за да оправдаеш такива трагични средства. По пътя си през горите ние на всяка крачка откривахме налягали един до друг маймуночовеци, пронизани с копия и стрели. Тук-таме имаше малки групи разкъсани индианци. Те показваха мястото, където някой от човекоподобните се бе защищавал отчаяно и бе продал скъпо живота си. Пред нас непрекъснато се носеше вой и рев и по тях ние узнавахме посоката на преследването. Маймуночовеците бяха изтласкани обратно в техния град, там дадоха последен отпор, отново бяха разбити и ние дойдохме тъкмо навреме, за да видим окончателната страхотна сцена. Около осемдесет или сто мъжки, последните оцелели, бяха подкарани през поляната, която водеше към края на скалата, същата, на която преди два дни извършихме своя подвиг. Когато пристигнахме, индианците ги бяха обкръжили в полукръг от копиеносци и след минута всичко беше свършено. Тридесет-четиридесет умряха на място. Останалите, които пищяха и дращеха, бяха постигнати от същата участ, която дълги времена сполетяваше техните пленници — те бяха хвърлени в пропастта и профучаха надолу, към острия бамбук на шестстотин фута под нас. Стана така, както беше казал Челинджър. Царството на човека в Земята на Мейпъл Хуайт беше осигурено завинаги. Мъжките бяха унищожени, маймунският град — разрушен, женските и малките — откарани в робство, и дългото съперничество, останало от незнайни векове, намери кървавата си развръзка.
За нас тази победа беше много ценна. Можахме още веднъж да посетим своя лагер и да се доберем до припасите си. Можахме отново да се свържем и със Самбо, когото изсипалата се от скалата лавина от маймуни беше ужасила.
— Бягайте, маса, бягайте! — викаше той, а очите му щяха да изскочат от орбитите си. — Дяволът непременно хваща вас, ако вие стоите там горе.
— Това е гласът на разума! — убедено каза Съмърли. — Досегашните приключения са ни достатъчни. Те и без това не подхождат нито на характера, нито на положението ни. Дръжте на думата си, Челинджър. Отсега нататък вие трябва да посветите силите си на една цел — да се измъкнем от тази ужасна страна и да се завърнем отново в цивилизования свят.
XV. Пред очите ни се извършиха велики чудеса
Пиша дневника си ден след ден, но се надявам, че преди да стигна до края, ще мога да кажа, че най-сетне слънцето е просветнало и за нас. Ние сме затворени тук, не знаем как да се измъкнем и това ужасно ни дразни. Въпреки всичко все ми се струва, че може би ще дойде ден, когато ще се радваме, че сме били задържани пряко волята си, за да видим още някои от чудесата на това необикновено място и от съществата, които го обитават.
Победата на индианците и изтребването на маймуночовеците бяха повратна точка в нашата съдба. Оттогава ние станахме всъщност господари на платото, защото туземците ни гледаха със смесено чувство на страх и благодарност, загдето с необичайната си мощ им бяхме помогнали да унищожат вековния си враг. В себе си те може би биха се радвали да видят оттеглянето на тези толкова могъщи и загадъчни хора, но не предлагаха начин, по който да се спуснем в равнините. Преди, доколкото разбирахме знаците им, имало тунел, по който можело да се стигне дотам — същия тунел, чийто изход бяхме видели отдолу. Несъмнено, както маймуночовеците, така и индианците през различни епохи са минали през него, за да се изкачат горе. Същия път са избрали Мейпъл Хуайт и спътниците му. Но предишната година имало ужасно земетресение и горният край на тунела се срутил вътре и изчезнал напълно. Сега индианците само клатеха глави и свиваха рамене, когато изразявахме със знаци желанието си да слезем. Може би не могат, а може би и не искат да ни помогнат да се махнем.
След победното сражение оцелелите маймуночовеци бяха прекарани през платото (воят им беше ужасен) и бяха настанени до индианските пещери, където щяха да живеят отсега нататък — племе от слуги подръка на господарите си. Това бе дива, сурова, примитивна версия на „Евреите във Вавилон“ или „Израилтяните в Египет“. Нощем в гората се чуваше протяжен вопъл, сякаш някакъв първобитен Йезекил оплакваше изгубеното величие и си припомняше отминалата слава на маймунския град. Дървари и водоносачи — такива щяха да бъдат те отсега нататък.