Нашата експедиция никога не се е намирала в по-голяма опасност от пълно унищожение. Надутата ципа изхвърча със страшна скорост. За миг Челинджър беше съборен на земята и повлечен след нея. Аз едва успях да обвия с ръце кръста му и сам излетях във въздуха. Лорд Джон със светкавично движение ме хвана за краката, но почувствувах, че той също се отдели от земята заедно със Съмърли. Представих си четирима приключенци, политнали като връзка кренвирши над изследваната от тях земя. Но за щастие напрежението, което въжето можеше да издържи, за разлика от подемната сила на тази проклета машина имаше граници. Чу се остро изпращяване и ние се скупчихме върху земята, а въжето се надипли над нас. Когато се изправихме на крака, видяхме високо в бездънното синьо небе едно-тъмно петно — базалтовата буца набираше скорост.
— Чудесно! — възкликна невъзмутимият Челинджър, като търкаше контузената си ръка. — Пълна и съвсем задоволителна демонстрация! Не съм се надявал на такъв успех. След седмица, господа, обещавам да приготвя втори балон и можете да разчитате, че първият етап на нашето пътешествие към дома ще бъде сигурен и приятен.
Дотук описвах едно след друго всички предшествуващи събития. Сега завършвам повествованието си в стария лагер, където Самбо ни чака толкова дълго. Всички трудности и опасности, сякаш преживени насън, са останали зад нас на върха на тези огромни червеникави скали, които се извисяват над главите ни. Ние слязохме невредими, макар и по най-неочакван начин, и сега всичко при нас е наред. След шест седмици или два месеца ще бъдем в Лондон и може би това писмо няма да стигне до вас много по-рано от самите нас. Сърцата ни вече копнеят и душите ни летят към големия роден град, който пази толкова много скъпи за нас неща.
Промяната в нашите съдби стана същата вечер след опасното ни приключение с Челинджъровия самоделен балон. Бях казал, че единственият човек, който проявяваше някакво съчувствие към опитите ни да се измъкнем, беше младият вожд, когото бяхме спасили. Само той не желаеше да ни задържа в тази необикновена страна против волята ни и ни каза това с красноречивия език на знаците. Тази вечер, като се стъмни, той се спусна до нашия лагер, подаде ми малък свитък от кора на дърво, (не зная защо, той винаги беше любезен с мен — може би защото бях най-близко до възрастта му) и след това, като показа тържествено нагоре към редицата от пещери, постави пръст на устните си в знак на тайна и скришом се върна при своите.
Поднесох кората към огъня и всички ние се заехме да я разучим. Тя беше широка около един квадратен фут и на вътрешната й страна имаше странна редица от черти, които възпроизвеждам тук:
Те бяха начертани чистичко с въглен върху бялата повърхност и на пръв поглед ми заприличаха на груба музикална партитура.
— Каквото и да е това, мога да се закълна, че е от значение за нас — заявих аз. — Прочетох го на лицето му, когато ни го даваше.
— Освен ако не сме попаднали на първобитен шегаджия — предположи Съмърли. — Такива хора, струва ми се, могат да се срещнат и сред най-низшите племена.
— Ясно е, че това е някакъв шифър — каза Челинджър.
— Прилича на лабиринт — подхвърли лорд Джон, като проточи врат, за да го погледне. И изведнъж протегна ръка и сграбчи кората. — За бога! — извика той. — Струва ми се, че го разбрах. Момчето отгатна правилно още първия път. Вижте! Колко знака има този лист? Осемнадесет. Помислете и ще видите, че на склона на хълма над нас има осемнадесет пещерни отвора.
— Когато ми го подаде, той посочи към пещерите — казах аз.
— Това обяснява всичко. Пред нас е картата на пещерите. Ето! И осемнадесетте са в една редица. Някои са плитки, други дълбоки, а някои, както сами видяхме, разклонени. Това е карта и тук върху нея има кръстче. Какво значи кръстчето? То е поставено, за да отбележи една от тях, която е много по-дълбока от другите.
— И която излиза отвъд — възкликнах аз.
— Вярвам, че нашият млад приятел прочете загадката — подкрепи ме Челинджър. — Ако пещерата не излиза отвъд, не виждам защо този човек, който има всички основания да ни мисли доброто, трябва да насочва вниманието ни към нея. Но ако тя минава отвъд и излиза на същото ниво от другата страна, ние не бихме имали повече от сто фута спущане.