Ставането на професор Съмърли беше знак за нов, небивал изблик на възторг, който се повтори няколко пъти по време на словото му. Тук не даваме пълния текст на словото му, понеже публикуваме подробно описание на цялостните приключения на експедицията като приложение, написано от перото на нашия специален кореспондент. Тъй че някои общи указания ще бъдат достатъчни. След като описа зараждането на идеята за тяхното пътешествие и отдаде дължимото на своя приятел професор Челинджър, извинявайки му се за недоверието, с което са били посрещнати неговите твърдения, сега напълно доказани, той очерта маршрута на експедицията, като премълчаваше внимателно всичко, което би помогнало на публиката да установи мястото на това забележително плато. Спирайки се с общи думи на пътя, който са изминали от главната река до подножието на скалите, той завладя слушателите с описанието на трудностите, които срещнала експедицията при многократните си опити да се изкачи на върха, и накрая разказа как отчаяните им усилия са се увенчали с успех, заплатен с живота на двамата им верни слуги-метиси. (Това изненадващо тълкуване на случая бе предизвикано от старанието на Съмърли по възможност да не засяга никакви спорни въпроси на тази среща.)
След като мислено изведе своята аудитория на скалната верига и поради падането на моста я заточи там, професорът пристъпи към описание на ужасите и прелестите на тази забележителна земя. За личните им приключения той говори малко, но обърна внимание на богатата жътва за науката, която са донесли наблюденията над чудния свят на зверовете, птиците, насекомите и растенията, обитаващи платото.
Там имало изобилие от бръмбари и пеперуди. За няколко седмици били открити четиридесет и шест нови вида от едните и деветдесет и четири от другите. Но, естествено, интересът на публиката бе насочен към по-едрите животни и особено към ония от тях, за които се мислеше, че отдавна са изчезнали. За тях професорът можел да даде дълъг списък, но не се съмнявал, че той ще бъде чувствително попълнен, когато местността бъде проучена по-внимателно. Той и неговите спътници видели поне десетина същества, повечето отдалече, които не съответствували на нито едно от познатите на днешната наука животни. След време те щели да бъдат класифицирани и изучени както трябва. Той даде за пример змия, чиято хвърлена кожа, тъмнопурпурна на цвят, била дълга петдесет и един фута, спомена за някакво бяло същество, навярно бозайник, което ярко фосфоресцирало в тъмнината, и за голяма черна нощна пеперуда, чието ухапване индианците смятали за силно отровно. Освен тези съвършено нови форми на живот платото било много богато на познати праисторически форми, някои от които се отнасят към ранните юрски времена. Между тях професорът отбеляза гигантския гротесков стегозавър, видян веднъж от господин Малоун на водопой край езерото и нарисуван в скицника на авантюриста-американец, който пръв е проникнал в този непознат свят. Той описа също игуанодонта и птеродактила — две от първите чудеса, които са срещнали. После докладчикът развълнува аудиторията с описание на страхотните хищни динозаври, които неведнъж преследвали членове на групата и които били най-ужасните от всички срещнати от тях същества. Оттук мина към огромната свирепа птица фороракос и гигантския лос, който още бродел по платото. Но интересът и възторгът на публиката достигнаха своя връх, когато той обрисува накратко тайнственото централно езеро. Нужно беше да се ощипеш, за да се увериш, че си буден, когато пред тебе този разумен и опитен професор хладнокръвно и спокойно описваше чудовищните триоки рибо-гущери и огромните водни змии, които обитават омагьосаната водна площ. След това той спомена за индианците и за необикновената колония на човекоподобните маймуни, които можели да се считат за по-висша степен на развитие на питекантропа от Ява, а следователно и за по-близки от всички познати форми до онова предполагаемо създание — липсващото звено. Накрая сред весело оживление той разказа за остроумното, но твърде опасно въздухоплавателно съоръжение на професор Челинджър и завърши паметното си слово с описание на начина, по който комитетът най-сетне успял да се върне към цивилизацията.