— Храна ли намериха? — попита Левин. — Някакво динозавърско лакомство?
Капакът на единия контейнер падна. Вътре имаше счупено яйце, от което се показваше сбръчкана плът. Маязаврите веднага станаха по-внимателни. Движенията им вече бяха предпазливи, деликатни. Започнаха да тръбят и сумтят.
Чу се скимтене.
— Това вече е майтап — каза Левин.
На земята се появи малко животинче. Тялото му беше светлокафяво, почти бяло. Опита се да се изправи, но веднага падна. Беше дълго едва трийсетина сантиметра и около шията му имаше кожни гънки. След миг до него изпадна второ животинче.
Сара въздъхна.
Един от маязаврите се наведе бавно и внимателно взе малкото в широката си човка. Без да я затваря, вдигна глава нагоре. Малкото се настани спокойно върху езика му и се заоглежда. Друго възрастно животно вдигна второто малко. Постояха още, сякаш се чудеха какво да правят и после си тръгнаха със силно тръбене.
След себе си оставиха смачкания преобърнат джип.
— Това слага край на проблема ни, струва ми се — отбеляза Торн.
— Да, така се — съгласи се Сара.
— По-зле е от челен удар — добави Торн и поклати глава. — Като че ли е смазан с парен чук. Тази машина не е предвидена за такъв род изпитания.
— Естествено — намеси се Левин. — Инженерите в Детройт не са могли да допуснат подобно нещо.
— Ще ми се да видя как нашата машина би понесла това.
— Имаш предвид усилената конструкция ли?
— Да — отвърна Торн. — Изчислихме всичко за страхотно натоварване. Страхотно. Моделирахме всичко с помощта на компютърни програми, добавихме специалните…
— Чакай малко — прекъсна го Сара и се обърна към него. — Какво имаш предвид?
— Другия джип.
— Какъв друг джип?
— С който дойдохме. Форд Експлорър.
— Разбира се! — възкликна Сара възбудено. — Има и друга кола! Напълно забравих за нея! Форда!
— Е, забрави я отново — каза Торн. — Снощи, когато отивах към караваните, стана късо. Минах през една локва и инсталацията гръмна.
— Е? Може би все още може да…
— Не — Торн поклати глава. — От късо съединение като това е отишла цялата инсталация. Това е електрически автомобил. Отишъл е по дяволите.
— Изненадана съм, че не сте сложили предпазители.
— По принцип се бяхме отказали от тях, макар че при този последен вариант… — Млъкна и поклати глава замислено. — Ами да! Невероятно!
— Значи има предпазители?
— Да, Еди ги монтира в последната минута.
— Значи джипът може да тръгне?
— Да. Вероятно… ако предпазителите се включат отново…
— Къде е? — попита Сара и тръгна към мотоциклета.
— Оставих го на пътя, който се спуска към наблюдателницата. Сара…
— Това е единственият ни шанс — прекъсна го тя. Намести слушалките и микрофона на главата си и избута мотоциклета до вратата. — Обади ми се по някое време. Аз отивам да докарам автомобила.
Застанаха до прозорците. Сара се метна на мотоциклета и подкара към хълма.
Левин я проследи с поглед.
— Според теб какви са ѝ шансовете.
Торн поклати глава.
Радиостанцията изпращя.
— Джак?
Торн взе апарата.
— Да, Сара?
— Изкачвам се нагоре. Виждам… шест са.
— Раптори?
— Да. Те са… хм… слушай, ще опитам да намеря друг път. Виждам…
Чу се шум.
— Сара? — Радиостанцията прекъсваше.
— … нещо като пътека през джунглата… тук… мисля, че е по-добре…
— Сара? — извика Торн. — Станцията прекъсва.
— … тръгвам… късмет. Пожелайте ми късмет.
Чуха тихото жужене на мотоциклета. След това още един звук — би могло да е животински рев, но също така и смущение. Торн се наведе напред и прилепи радиостанцията към ухото си. След това нещо изщрака и апаратът млъкна.
— Сара? — извика Торн.
Не последва отговор.
— Може да я е изключила — предположи Малкълм.
Торн поклати глава.
— Сара?
Нищо.
— Сара, чуваш ли ме?
Чакаха.
Нищо.
— По дяволите! — изруга Торн.
Времето минаваше бавно. Левин стоеше до прозореца и гледаше навън. Кели спеше в един ъгъл. Арби бе легнал до Малкълм и също спеше, а Малкълм тананикаше монотонно.
Торн седна в средата на магазина и се облегна на плота с касовия апарат. От време на време вземаше радиостанцията и се опитваше да се свърже със Сара, но тя не отговаряше. Опита всичките шест канала. Нищо.