— Великолепно.
— Досега не бил откриван цял скелет и никой нямал дори най-бегла представа за поведението им. По всяка вероятност са агресивни.
— Великолепно — повтори тя.
Огледа ситуацията около джипа и надвисналите отгоре дървета. Мястото беше сенчесто, тихо и спокойно.
Радиостанцията изпращя.
— Левин каза, че можеш да опиташ да се приближиш до тях, но много бавно. Да следиш реакцията им. И без резки движения.
Сара се вторачи в животните и се замисли. Главите им имаха такава форма поради някаква причина.
— Не, благодаря — отвърна тя. — Ще опитам нещо друго.
— Какво?
— Какво каза тя? — попита Левин.
— Че смята да опита нещо друго.
— Какво например?
Левин отиде до прозореца и погледна навън. Небето изсветляваше все повече. Намръщи се. Това щеше да доведе до нещо. Имаше някакво предчувствие, нещо смътно се въртеше в главата му, без да е в състояние да го определи точно.
Нещо, свързано с дневната светлина…
И територията.
Територия.
Отново погледна към небето и се опита да се съсредоточи. Какво значение имаше дневната светлина? Поклати глава и се отказа, поне за момента.
— За колко време може да включи предпазителите?
— Минута-две — отговори Торн.
— Значи все още имаме време. Радиостанцията изпращя и чуха гласа на Сара.
— Така… намирам се над джипа.
— Къде?
— Над джипа — отговори тя. — На едно дърво.
Сара се качи на един клон ѝ пропълзя напред. Усещаше как се огъва под тежестта ѝ. Беше жилав. Намираше се на около три метра над колата и се спускаше по-ниско. Малко от животните долу ѝ бяха обърнали внимание, но стадото като цяло ѝ се стори обезпокоено. Налягалите се изправиха, започнаха да се разхождат и озъртат. Видя как опашките им се заразмахваха неспокойно.
Тя продължи напред, клонът се спусна още по-ниско. Беше хлъзгав от дъжда предната нощ. Опита се да прецени местоположението си спрямо джипа и то ѝ се стори добро.
Изведнъж едно от животното се засили и блъсна с глава ствола на дървото, на което беше тя. Ударът беше изненадващо силен. Дървото се залюля, клонът ѝ се заклати нагоре-надолу и Сара напрегна всички сили, за да се задържи.
По дяволите, изруга мислено.
Издигна се нагоре, после се спусна надолу и тогава изгуби равновесие. Ръцете ѝ се хлъзнаха по мократа кора и тя полетя надолу. В последния момент забеляза, че въобще няма да падне върху покрива на джипа. Падна в калта край него.
До животните.
— Сара? — извика Торн по радиото.
Не последва отговор.
— Какво прави сега пък? — попита Левин и започна да крачи нервно. — Ще ми се да можех да я видя.
Кели се събуди и стана, разтривайки очите си.
— Защо не използвате видеото? — попита тя.
— Какво видео? — учуди се Торн.
Кели посочи към касовия апарат.
— Това е компютър.
— Така ли?
— Да, струва ми се.
Кели изпусна още една прозявка и седна на стола пред касовия апарат. Приличаше на второстепенен терминал, който едва ли имаше достъп до нещо сериозно, но си струваше да се опита. Включи го. Нищо. Изключи захранването и пак го включи. Нищо.
Разклати крака лениво и без да иска, ритна някакъв кабел под масата. Наведе си и видя, че машината е изключена. Мушна щепсела в контакта.
Екранът светна и се появи една-единствена дума:
РЕГИСТРАЦИЯ:
Знаеше, че за да продължи, щеше да ѝ е нужна парола. Арби я знаеше. Обърна се към него и видя, че още спи. Не ѝ се искаше да го буди. Спомни си, че я бе записал на едно листче, което прибра в джоба си. Може би то все още беше там. Прекоси стаята, намери мокрите, кални дрехи, които бе съблякъл, и започна да бърка в джобовете. Намери портмонето му, ключовете от дома, някакви други неща. Най-накрая, в задния джоб, откри листче, мокро и изцапано с кал. Мастилото беше размазано, но въпреки това успя да го разчете:
VIG/&*849/
Взе листчето и се върна при компютъра. Набра всички знаци внимателно и натисна копчето. Екранът побеля и след секунда се появи надпис. Изненада се, защото не беше като онзи, в караваната:
Беше проникнала в системата, но всичко изглеждаше друго. Може би защото това не е радиомрежата, помисли си. Вероятно се бе свързала със системата на лабораторията. Имаше повече графични изображения, защото терминалът бе свързан със солидни кабели. Не би се учудила, ако имаше и оптически влакна.
— Кели? — извика Левин от другия край на магазина. — Какво става?