— Какво ще кажеш? — попита тя Торн.
— Мисля, че си струва да опитаме — кимна той. — А къде е това място? Можеш ли да намериш карта?
— Може би — отвърна Кели и се върна на първия с менюто от неясни картинки.
Арби се събуди, прозина се и дойде, за да види какво правят.
— Хубава графика — отбеляза той. — Влязла си в мрежата, а?
— Да — кимна Кели. — Успях. Само че не мога да разбера какво е това.
Левин продължаваше да крачи нервно и да поглежда през прозореца.
— Всичко е много хубаво — каза той, но става все по-светло и ще дойдат всяка минута. Не разбирате ли? Трябва да намерим начин да се измъкнем оттук. Тази постройка е с тънки дървени стени. Това е много добре за тропическия климат, но по същество е най-обикновена барака.
— Ще издържи — каза Торн.
— Да, около три минути. Погледни това. — Левин отиде до вратата и почука дървото с пръст. — Тази врата е само…
Изведнъж дървото се разцепи около ключалката и вратата се отвори. Левин залитна назад и падна на пода. На прага стоеше раптор. Съскаше.
Изход
Кели замръзна от ужас. Видя как Торн се втурна към вратата, как я затръшна и затисна с тялото си. Рапторът се стресна и отскочи назад. Животното заръмжа и започна да блъска.
— Помогни ми! — извика Торн.
Левин скочи на крака и подпря заедно с него.
— Нали ти казах! — извика той.
Изведнъж пространството около къщата се изпълни с раптори. Скачаха към прозорците, блъскаха се в решетките и дървените стени. Решетките започнаха да се огъват. От рафтовете вътре по пода се посипаха кутии и бутилки. На няколко места стените се пропукаха.
Левин се обърна назад към Кели и извика:
— Провери дали има друг изход оттук!
Тя се смръзна. Забрави за компютъра.
— Хайде, Кели — извика Арби. — Съсредоточи се!
Момичето отново погледна екрана. Не знаеше какво да прави.
Щракна върху кръстчето вляво. Не последва нищо. След това кръгчето. Веднага целият екран се изпълни с изображения.
— Спокойно — извика Арби. — Не може да няма обяснение. Трябва да разберем какво…
Но Кели не го слушаше. Продължаваше да активира квадратчетата, да чака нещо да се случи, да се появи екран с обяснения… каквото и да е.
Изведнъж картината започна да се свива, да се променя.
— Какво направи? — попита Арби разтревожено.
Кели плувна в пот.
— Не знам — отвърна тя и дръпна ръцете си от клавиатурата.
— Стана по-лошо — каза той.
Екранът продължи да се променя, изображенията се изкривява.
— Хайде, деца! — извика Левин.
— Опитваме! — отвърна Кели.
— Превърна се в куб! — каза Арби.
Торн изблъска големия хладилен шкаф пред вратата. Рапторът не преставаше да блъска. Кутиите вътре се раздрънчаха.
— Къде са карабините? — попита Левин.
— В джипа при Сара има три.
— Чудесно! — Решетките на единия от прозорците се изкривиха толкова, че счупиха стъклата. Стената отдясно нямаше да издържи дълго — пукнатините се бяха превърнали в пролуки.
— Трябва да излезем оттук! — извика Левин на Кели. — Трябва да намерим изход!
Изтича до тоалетните в задната част, но веднага се върна.
— И там има раптори!
Събитията се развиваха светкавично.
На екрана се появи куб, който бавно се въртеше. Кели не знаеше как да го спре.
— Хайде, Кели — извика Арби. — Можеш да се справиш. Съсредоточи се. Хайде!
Всички крещяха, Кели гледаше куба на екрана и се чувстваше победена, паднала духом. Вече не знаеше какво прави. Нямаше представа какъв е смисълът от всичко това. Защо Сара не беше с тях?
— Хайде — подкани я пак Арби. — Включвай квадратчетата едно по едно. Кели, не се бави! Съсредоточи се!
Но тя не беше в състояние да се съсредоточи. Не можеше да включва квадратчетата, защото се въртяха твърде бързо. Компютърът сигурно беше много мощен, за да се справя с такава сложна графика. Продължаваше да го гледа втренчено. Започна да се сеща за най-различни неща — неканени мисли.
Кабелите отдолу.
Сложна графика.
Разговорите със Сара в караваната.
— Кели! Не се разсейвай! Намери изход!
В караваната Сара ѝ бе казала, че повечето неща, които казват хората, не са верни.
— Важно е, Кели. — Арби трепереше. Знаеше, че когато е притеснен, той сяда пред компютъра, за да отвлече вниманието си. За да…