От стената се откърти десетсантиметрова дъска и падна вътре. Един раптор веднага мушна глава през пролуката.
Кели мислеше за кабела към пода. Кабела. Беше ритнала кабела към пода.
— Кели! — извика Арби. — Важно е!
И тогава тя се сети.
— Не. Не е важно.
Стана от стола и клекна на пода, за да погледне.
— Какво правиш! — извика Арби.
Но тя вече имаше отговор. Кабелът от компютъра влизаше в пода, през специален отвор. Видя капак, който почти се сливаше с дъските наоколо. Зачопли с пръсти, вдигна го. Погледна в дупката. Тъмно.
Да.
Имаше как да се пропълзи. Не повече. Оттам минаваха кабелите.
— Елате! — извика.
Хладилникът падна. Рапторите нахълтаха през вратата. Разбиха стените, промъкваха се през дупките, събаряха щандовете. Ръмжаха зловещо. Намериха мокрите дрехи на Арби и ги разкъсаха в беса си.
Бяха стръвни, бързи.
Но хората ги нямаше.
Спасение
Най-напред пълзеше Кели с фенерче в ръка. Бяха в проход, широк петдесет на петдесет сантиметра. По лявата странична стена минаваха кабели, а към тавана бяха прикрепени тръби за вода и газ. Миришеше на мухъл. Цвърчаха плъхове.
Стигнаха до разклонение. Кели погледна вляво, после вдясно. Вдясно имаше дълъг прав участък, който се губеше в тъмнината. Вероятно водеше към лабораторията. Вляво видя по-къс участък, който завършваше с шахта. Видя метални скоби за изкачване.
Тръгна вляво.
Изкачи се по стълбите в тясната бетонна шахта и избута нагоре дървен капак. Изпълзя в малка постройка, опасана с ръждясали тръби и кабели. През прозорците струеше слънчева светлина. Дойдоха и другите.
Кели погледна през прозореца и видя джипа на Сара Хардинг, който се спускаше по склона срещу тях.
Сара подкара джипа покрай реката. Кели седеше на предната седалка до нея. Отпред видяха дървена табела, указваща посоката към кея и лодката.
— Значи графиката ти подсказа, така ли? — попита Сара.
Кели кимна.
— Изведнъж разбрах, че това, което е на екрана, няма никакво значение. Важното беше, че за да се раздвижи такава сложна графика, е нужна мощна машина, а онази не беше такава. Следователно трябваше да има кабел, а щом има кабел, той е прокаран през нещо, нали? И това нещо трябва да е достатъчно широко, за да могат да влизат техници, ако се наложи да се ремонтира.
— И провери какво има на пода.
— Да — кимна Кели.
— Много добре — каза Сара. — Мисля, че тези хора ти дължат живота си.
— Е, не съвсем — отвърна Кели и сви рамене.
Сара я погледна.
— През целия ти живот хората ще се опитват да ти отнемат постиженията. Не си ги отнемай сама.
Пътят край реката беше кален и силно обрасъл с храсталаци. Някъде зад тях се чуваше далечен рев на динозаври. Сара заобиколи едно паднало дърво и след това видяха бараката.
— О-о-о-х — изпъшка Левин. — Имам лошо предчувствие.
Покривът на бараката беше хлътнал, наоколо бяха избуяли растения. Когато Сара спря пред голямата двойна врата, заключена с ръждясал катинар, никой не обели дума. Слязоха и тръгнаха през дълбоката до глезените им кал.
— Наистина ли смяташ, че тук има лодка? — попита Арби неуверено.
Малкълм се облегна на Сара, а Торн натисна вратата, за да я разбие. Гнилите дъски проскърцаха и катинарът падна на земята. Сара повика Торн, за да подкрепи Малкълм, и избута вратата напред, колкото да се промъкне. Кели забърза след нея.
— Какво има там? — попита Левин и избута гнилата врата още малко. Мъхест паяк побягна уплашено.
— Има моторна лодка — отговори Сара. — И на вид е годна.
Левин влезе в бараката.
— Проклет да съм! — измърмори той. — В края на краищата може и да се измъкнем.
Изход
Луис Доджсън падна.
Полетя надолу от устата на тиранозавъра и се изтъркаля по невисок пръстен насип. Удари си главата, дъхът му секна, за момент се почувства замаян. Отвори очи и видя засъхнала пръст. Почувства миризмата на разложение. Тогава чу и писукането, от което кръвта му се смрази.
Надигна се на лакът и разбра, че е в гнездото на тиранозавъра. Вътре имаше три малки. Около крачето на едното от тях беше увито нещо като алуминиево фолио. Малките запристъпваха към него, без да престават да писукат възбудено.
Доджсън се изправи, без да знае какво да прави. Другият възрастен тиранозавър беше в далечния край на голото място и тихо ръмжеше. Този, който го бе донесъл тук, стоеше отстрани и го наблюдаваше.
Доджсън видя как тиранозавърчетата идват към него, пухестите им шии, малките остри зъби. Реши, че трябва да бяга и изведнъж хукна. Големият тиранозавър го блъсна назад, отново вдигна глава и зачака. Наблюдаваше.