— Сигурен съм, че апаратът на Левин работи — отбеляза Торн. — Връзката се осъществи. В това поне съм сигурен.
— А може ли да се определи къде е? — попита Арби.
— Не, за жалост. Ако продължаваме така, ще изтощим батерията му, а това значи…
Чу се щракане, после мъжки глас — удивително ясен и отчетлив:
— Левин.
— Окей, добре. Там е — каза Торн и кимна, после натисна копчето на апарата.
— Ричард? Доктор Торн е.
По високоговорителя се чуваше непрестанният електронен шум. После кашлица и дрезгав глас:
— Ало? Ало? Тук е Левин.
Торн пак натисна копчето и каза:
— Ричард. Обажда се Торн. Чуваш ли ме?
— Ало? — извика Левин от другата страна. — Ало?
Торн въздъхна.
— Ричард, трябва да натиснеш бутона „Т“, за да ме чуеш!
— Ало? — пак кашляне, дълбоко и продрано. — Тук е Левин. Ало? Торн поклати глава ядосано.
— Ясно е, че не знае как да работи с апарата. По дяволите! Обясних му го до последната подробност. Естествено не ме е слушал. Гениите никога не слушат какво им се говори. Мислят, че знаят всичко. Тези неща не са играчка! — Натисна бутона още веднъж и каза:
— Ричард, слушай ме. Трябва да натиснеш бутон „Т“, за да…
— Тук е Левин. Ало? Ало? Левин. Моля ви! Нуждая се от помощ. — Някакво стенание. — Ако ме чувате, изпратете помощ. Слушайте, аз съм на острова, успях да стигна дотам, без проблеми, но…
Пращене. Шум.
— О-о-х! — изпъшка Торн.
— Какво има? — попита Арби.
— Губим връзката.
— Защо?
— Батерията. Изтощава се бързо. По дяволите! Ричард! Къде си!? Чуха гласа на Левин:
— … вече е мъртъв… положението стана… сега… много сериозно… не знам… чувате, но ако… изпратите помощ…
— Ричард! Кажи ни къде си?!
Шумът се усилваше, връзката непрекъснато се влошаваше. Чуха Левин да казва:
— … обкръжен съм… зли… усещам миризмата им… особено нощем…
— За какво говори? — попита Арби.
— … ранен… не мога… дълго време… моля ви…
Постепенно шумът се засили, после утихна и изчезна.
Телефонът онемя.
Торн изключи апарата си и спря високоговорителя. Обърна се към децата, които бяха пребледнели:
— Трябва да го намерим — каза той. — Веднага.
ВТОРА КОНФИГУРАЦИЯ
Самоорганизацията става все по-сложна с напредването на системата към границата на хаоса.
Следи
Торн отключи вратата на апартамента на Левин и запали лампата. Спряха изумени.
— Прилича на музей! — възкликна Арби.
Апартаментът на Левин, с две спални, беше обзаведен в някакъв азиатски стил, с богато украсени дървени шкафове и скъпи старини. Иначе всичко беше безупречно чисто, а повечето от старините бяха в пластмасови кутии, отбелязани с етикети. Влязоха бавно.
— Той живее тук? — учуди се Кели. Струваше ѝ се трудно да го повярва. Апартаментът ѝ се струваше ужасно безличен, почти нечовешки. А нейното жилище през повечето време беше в пълен безпорядък…
— Да, тук живее — отговори Торн и мушна ключа в джоба си. — Винаги изглежда така. Затова не може да се събере с жена. Не понася някой да му пипа нещата.
Канапетата и креслата във всекидневната бяха подредени около малка стъклена масичка. Върху нея имаше четири купчини книги, чиито ръбове бяха грижливо подравнени с ръба на масата. Арби разгледа заглавията. „Теория за катастрофите и новопоявяващите се структури“, „Индукционен процес в молекулярната еволюция“, „Клетъчни автомати“, „Методология на нелинеарната адаптация“, „Фазов преход при еволюционните системи“. Имаше и някои постави книги на немски език.
Кели помириса въздуха.
— Има ли нещо на печката?
— Не знам — отговори Торн. Отиде в трапезарията. Край стената видя печка и няколко покрити блюда. Върху полираната дървена маса бяха сложени прибори за двама — сребърни прибори и кристални чаши. В супника имаше топла супа. Торн взе бележката край приборите и прочете: „Кремсупа от раци, житни кълнове, риба тон.“
Отдолу беше залепено жълто листче. „Надявам се пътуването да е минало добре! Ромелия.“
— Ау! — възкликна Кели. — Да не би някой да идва да му готви всеки ден!?
— Сигурно — кимна Торн. Не изглеждаше впечатлен. Разгледа купчината неотворени писма, оставени край чинията. Кели насочи вниманието си към факсовете, струпани върху плота наблизо. Първият беше от музея „Пийбоди“ в Йейл, Ню Хейвън.
— Това немски ли е? — попита тя и подаде листа на Торн.