Полеви системи
Половин час след това, когато стигнаха в офиса на Торн, Кели онемя от изненада. Повечето работници си бяха отишли и халето бе почистено. Двете каравани и фордът стояха един до друг, прясно боядисани в тъмнозелено, готови за път.
— Свършили са!
— Нали ти казах, че ще свършат? — каза Торн и се обърна към главния отговорник, Еди Кар, набит младеж на двайсет и няколко. — Еди, докъде сме стигнали?
— Приключваме — отвърна Еди. — Боята все още не е изсъхнала навсякъде, но до утре ще е готова.
— Не можем да чакаме до сутринта. Тръгваме веднага.
— Така ли?
Арби и Кели се спогледаха. Това беше новина и за тях.
— Еди, ще ми трябваш, за да караш едното от тези возила. Трябва да сме на летището до полунощ.
— Нали щяхме да правим полеви изпитания!?
— Няма време за това. Отиваме напрано на мястото — звънецът на входа иззвъня. — Това трябва да е Малкълм.
Натисна бутона, за да отвори.
— Няма да правиш изпитания? — попита Еди, обезпокоен. — Мисля, че е по-добре да ги пораздрусаш, шефе. Направихме толкова нововъведения, че…
— Няма време! — отсече Малкълм, който тъкмо бе влязъл. — Трябва да тръгнем веднага. — Обърна се към Торн и добави: — Безпокоя се за него.
— Еди! — извика Торн рязко. — Пристигнаха ли документите за митницата?
— Да, още преди две седмици.
— Добре тогава. Донеси ги и се обади на Дженкинс. Кажи му да ни чака на летището и да уреди формалностите. Искам да излетим най-късно след четири часа.
— Боже мой, шефе!
— Прави, каквото ти казвам!
— За Коста Рика ли заминавате? — попита Кели.
— Да. Трябва да намерим Левин. Ако не е станало твърде късно.
— Ще дойдем с вас — каза Кели.
— Да — обади се Арби. — Идваме.
— В никакъв случай. И дума да не става — отсече Торн.
— Но ние си го заслужихме!
— Доктор Левин разговаря с родителите ни!
— Те ни позволиха!
— Позволили са ви — изръмжа Торн — да дойдете на полеви изпитания в горите на стотина мили оттук. Само че сега няма да ходим там, а на място, което може да се окаже опасно, така че никакво идване. Точка по въпроса.
— Но…
— Деца — продължи Торн. — Не ми вдигайте кръвното. Трябва да се обадя по телефона. Вие си вземете нещата и се прибирайте у дома.
Обърна се и се отдалечи.
Арби се изплези зад гърба на Торн и промърмори:
— Какъв задник!
— Действай по програмата, Арби! — подвикна Торн, без да се обръща. — Двамата си отивате у дома. Толкова!
Влезе в офиса си и затръшна вратата.
Арби мушна ръце в джобовете си.
— Нямаше да се досетят без наша помощ — рече.
— Знам, Арби — отвърна Кели. — Но не можем да го накараме да ни вземе.
Отидоха при Малкълм.
— Доктор, Малкълм, моля…
— Съжалявам — отговори Малкълм. — Не мога.
— Но…
— Отговорът е „не“, деца. Твърде опасно е.
Разочаровани, двамата отидоха до караваните, които блестяха на светлината от лампите на тавана. Фордът с черните панели на слънчевите батерии на покрива отвътре беше гъчкан с електроника. Дори само видът му ги караше да мислят за приключението… в което нямаше да участват.
Арби се приближи до по-голямата каравана и сложи длани край очите си, за да надникне вътре.
— Ау! Погледни само!
— Ще вляза — каза Кели и отвори вратата. Тежестта и здравината ѝ я изненадаха. Качи се по стъпалата и се пъхна вътре.
Тапицерията беше сива, имаше и още много електроника. Интериорът беше разделен на секции — за различните изследователски дейности. Най-голямата от тях беше оборудвана за биологическа лаборатория с вани за дисекция, множество стъкленици и микроскопи, които се свързваха с видеомонитори. Там имаше също спектрометри и автоматични химически анализатори. В съседство бяха компютърният блок и комуникационната секция. Цялата апаратура беше миниатюрна, изградена от блокове, които се плъзгаха в стената и заключваха.
— Страхотно е — отбеляза Арби.
Кели не отговори. Продължаваше да разглежда съсредоточено вътрешността на караваната. Беше ясно, че доктор Левин е проектирал лабораторията с определена, съвсем конкретна цел. Нямаше никакви уреди, свързани с геологията, ботаниката или други области, представляващи интерес за изследователя на природата. Това в никакъв случай не беше универсална научна лаборатория — имаше само биологическа и компютърна секция.
Биология и компютри.
Точка.
Какво трябваше да се изследва с помощта на тази апаратура?
На стената зърна рафтче с книги, придържани от специален ремък. Кели хвърли поглед на заглавията: „Моделиране на адаптивните биологични системи“, „Динамика на поведението на гръбначните“, „Адаптация в природни и изкуствени системи“, „Динозаврите в Северна Америка“, „Преадаптация и еволюция“… Струваше ѝ се, че е странно да вземеш със себе си такива книги на експедиция в пустошта… освен ако нямаше някаква причина, която тя не би могла да проумее.