И се обърна на другата страна.
Хардинг
През очилата за нощно виждане светът изглеждаше оцветен във флуоресциращо зелено. Сара Хардинг наблюдаваше африканската савана. Точно напред, над високата трева изпъкваше каменисто възвишение. Измежду камъните блещукаха яркозелени карфички. Вероятно някакъв малък гризач, помисли си тя.
Изправена в джипа си, с пуловер, за да я предпазва от нощния хлад, тя оглеждаше бавно околността с бинокъла за нощно виждане. Чуваше лая и се опитваше да открие източника му.
Знаеше, че няма да види животните, независимо че е застанала права и търси с очи движение в тревата. Не забеляза такова. Обърна се рязко назад и за миг зеленият свят се понесе като във вихрушка. Погледна на юг.
Видя ги.
С напредването на глутницата тревата се люлееше. Животните лаеха и виеха, готови за нападение. Сара Хардинг зърна женската, която наричаше Физиономия 1 или Ф1. Ф1 имаше бяло петно между очите. Напредваше с големи крачки, с типичната за хиените леко странична походка. Зъбите ѝ бяха оголени. Животното се обърна назад, за да види къде са останалите.
Сара Хардинг премести бинокъла малко по-напред. Видя плячката — стадо африкански биволи, потънали до корем в тревата. Бяха неспокойни — мучаха и тропаха с копита.
Хиените се разлаяха още по-силно и хаотично, така че да объркат биволите. Втурнаха се в стадото, за да го разпръснат, да отделят телетата от майките. Африканските биволи, макар и да изглеждат глупави и тромави, всъщност са сред най-опасните бозайници на континента — силни животни с остри рога и зъл нрав. Хиените не биха могли да се надяват да убият възрастно животно, освен ако не е ранено или болно.
Щяха да опитат да съборят теле.
Макена, помощникът на Сара, който седеше зад волана на джипа, попита:
— Искаш ли да се приближим повече?
— Не, така е добре.
Всъщност беше повече от добре. Намираха се на лек наклон и оттам се виждаше отлично. С малко късмет би могла да запише всички характерни особености на нападението. Включи видеокамерата, качена на статив на около метър над главата ѝ, и заговори бързо пред микрофона.
— Ф1 на юг, Ф2 и Ф3 двадесет метра назад от двете страни, Ф3 в средата, Ф6 прави широка обиколка на север. Ф1 върви направо. Разделят се. Стадото е неспокойно, тропа с крака. Появява се Ф7. Направо. Ф8 минава косо от север. Дебне, започва нова обиколка.
Това бе класическото поведение на хиените. Водещите животни минаваха през стадото, докато другите го заобикаляха и нападаха отстрани. Биволите не бяха в състояние да следят нападателите си. Сара се вслуша в мученето на стадото, когато то се разпръсна и изпадна в паника. Големите животни се движеха напосоки, обръщаха се, оглеждаха се. Сара не виждаше телетата — бяха по-ниски от тревата, но чуваше жалните им писъци.
Хиените се върнаха. Биволите тропаха с крака, навеждаха заплашително големите си глави. Хиените обикаляха с лай и скимтене, а тревата се люлееше. Звуците ставаха все по-резки. Сара зърна за миг женската Ф8 и забеляза, че челюстта ѝ вече е червена. Не бе успяла да види самото нападение.
Биволите се преместиха малко на изток и се скупчиха отново. Една от женските обаче остана настрана. Мучеше непрекъснато към хиените. Вероятно бяха разкъсали телето ѝ.
Хардинг се почувства объркана — бе се случило толкова бързо, а това означаваше или че хиените са имали късмет, или че телето е било ранено. А може би беше съвсем малко, дори новородено. Сред биволиците имаше няколко бременни. Трябваше да гледа видеозаписа много внимателно и да се опита да разбере какво точно се е случило. Замисли се за опасностите, съпровождащи учения, изучаващ бързо движещите се нощни животни.
Вече нямаше никакво съмнение, че хиените са убили животно, защото се бяха скупчили на едно място — лаеха и скачаха. Видя Ф3, после Ф5. Муцуните им бяха окървавени. Появиха се малките и се разпищяха, за да ги пуснат до плячката. Възрастните веднага им направиха място. Някои от тях вдигаха с челюстите си парчета месо, за да могат малките да ядат.
Поведението им беше познато за Сара Хардинг, която през последните години бе станала най-големият специалист по хиени в света. Когато за първи път бе публикувала откритията си, колегите ѝ се бяха отнесли към тях с недоверие и дори с гняв. Оспорваха ги даже на лична основа. Нападаха я за това, че е жена, за това, че е привлекателна, за това, че имала „доминиращо феминистични възгледи за нещата“. От университета и бяха напомнили, че е временно назначена. Колегите ѝ клатеха глави. Така или иначе Хардинг обаче бе продължила да упорства и с натрупването на повече данни възгледите ѝ за хиените постепенно бяха възприети.