Доджсън кимна бавно.
— И ти знаеш къде са?
Доджсън кимна отново.
— Добре — каза Роситър. — Направи го. — Тръгна към вратата, спря, обърна се назад. — Но, Лу, това е абсолютно за последен път. Или се справяш, или край на всичко. Последен път, разбираш ли?
— Не се безпокой. Този път ще успея — отвърна Доджсън.
ТРЕТА КОНФИГУРАЦИЯ
В междинната фаза бързото усложняване в рамките на системата прикрива опасността от проявяване на хаоса. Но опасността е налице.
Коста Рика
В Пуерто Кортес валеше като из ведро. Дъждът барабанеше по малкия метален навес край летището. Мокър до кости, Торн чакаше, а костариканският служител преглеждаше документите, отново и отново. Името му беше Родригес — младеж на двайсетина години, с униформа, която не му беше по мярка. Изглежда възможността да допусне грешка го изпълваше с ужас.
Торн погледна навън към пистата, където на меката сутрешна светлина се виждаше как прикрепят контейнерите към търбусите на два големи хеликоптера „Хюи“. Еди Кар беше там, на дъжда, заедно с Малкълм, и подвикваше на работниците, които притягаха скобите.
Родригес разлисти документите.
— Сеньор Торн, според написаното отивате на Исла Сорна…
— Да.
— И в контейнерите ви има само превозни средства?
— Да. Подвижни лаборатории.
— Сорна е необлагородено място. Няма бензин, няма магазини, няма дори пътища.
— Били ли сте там?
— Аз лично не. Хората тук не се интересуват от този остров. Той е див… само скали и джунгли. Дори няма къде да се пристане с лодка, освен при много хубаво време. Днес например не можете да отидете там.
— Разбирам — кимна Торн.
— Казвам ви го, за да се подготвите. Там ви очакват трудности.
— Мисля, че сме подготвени.
— Носите ли достатъчно бензин за автомобилите си?
Торн въздъхна. Защо да му обяснява?
— Да, разбира се.
— И сте само тримата? Доктор Малкълм, вие и вашият помощник?
— Точно така.
— И възнамерявате да останете по-малко от седмица?
— Да. По-вероятно е да са само два дни. Ако имаме късмет, можем да си тръгнем по някое време утре.
Родригес отново заби поглед в документите, сякаш се притесняваше да не е пропуснал нещо важно.
— В такъв случай…
— Има ли някакъв проблем? — попита Торн и погледна часовника си.
— Няма никакъв проблем, сеньор. Разрешителното ви е подписано от генералния директор на биологичните резервати. В ред са… — Родригес се поколеба. — Много е странно обаче, че изобщо сте получили подобно разрешение.
— Защо?
— Не съм наясно с подробностите, но преди няколко години на единия от островите станаха някакви неприятности и след това управлението на резерватите забрани достъпа на туристи до всички острови в района.
— Ние не сме туристи — отбеляза Торн.
— Разбирам, сеньор Торн.
Пак заразглежда документите.
Торн чакаше.
Навън на пистата контейнерите най-после бяха закачени за скобите и се издигнаха над земята.
— Е, сеньор Торн — каза Родригес, — желая ви успех.
— Благодаря — кимна Торн. Прибра документите в джоба си, наведе глава заради дъжда и хукна към пистата.
На около три мили от брега хеликоптерите се измъкнаха от пласта облаци и лъчите на утринното слънце ги обляха. От кабината на първия „Хюи“ Торн имаше идеална видимост. Съзря петте острова, разположени на различни разстояния от брега — назъбени скалисти възвишения, извисяващи се над бурния океан. Бяха по на няколко мили един от друг и несъмнено представляваха част от стара вулканична верига.
Натисна копчето на комутатора и попита:
— Кой от тях е Сорна?
Пилотът посочи напред.
— Наричаме ги Петте смърти. Исла Муерте, Исла Матансерос, Исла Пена, Исла Таканьо и Исла Сорна. Той е онзи големият, последният на север.
— Бил ли си там?
— Никога, сеньор. Все пак мисля, че има място за кацане.
— Откъде знаеш?
— Знам, че преди години летяха дотам. Американци.
— Не са ли били германци?
— Не. Германци не са идвали от… не знам. От войната. След това само американци…
— Кога е било това?
— Не съм сигурен. Може би преди десет години.
Хеликоптерът сви на север и мина над най-близкия остров. Торн видя назъбен вулканичен терен, обрасъл с гъста джунгла. Нямаше никакви признаци на живот или човешко присъствие.
— Местните хора смятат, че тези острови носят нещастие — продължи пилотът. — Нищо добро няма там. — Усмихна се и добави: — Но те са просто невежи. Суеверни индианци.