— Компита — отбеляза Малкълм. — Всъщност наименованието им е Procompsognathus triassicus.
— Искаш да кажеш, че са…
— Да. Това са динозаври.
Еди се намръщи.
— Нямах представа, че са толкова малки — каза той накрая.
— Повечето от динозаврите са били малки — обясни Малкълм. — Хората си мислят, че са били огромни, но всъщност средната им големина е колкото овца или малко пони.
— Приличат на кокошки — отбеляза Еди.
— Да, много приличат на птици.
— Опасни ли са? — попита Торн.
— Не — отвърна Малкълм. — Хранят се с мърша, като чакали. Все пак не се приближавайте. Ухапването им е слабо отровно.
— И през ум не ми минава да се приближа — изсумтя Еди. — Тръпки ме побиват от тях. Май не се страхуват от нас.
Малкълм също бе забелязал това.
— Вероятно не са виждали хора на острова — каза той. — Нямат причина да се боят.
— Ами тогава да им дадем причина — провикна се Еди и грабна един камък.
— Ей! — извика Малкълм. — Недей! Идеята ти е…
Но Еди вече бе хвърлил камъка. Падна недалеч от група прокомпсогнатуси, които се отдръпнаха. Останалите обаче дори не помръднаха. Няколко заподскачаха нагоре-надолу възбудено, но групата остана където беше. Животните точеха вратове и писукаха.
— Странно — каза Еди и помириса въздуха. — Усетихте ли тази миризма?
— Да — кимна Малкълм. — Специфична е.
— Гадна. Вонят гадно. На мърша. И ако питате мен, не е естествено едно животно да не се страхува. Ами ако са болни от бяс или нещо такова?
— Не са — каза Малкълм.
— Откъде знаеш?
— Само бозайниците боледуват от бяс.
Но сам не беше убеден. От бяс боледуваха топлокръвните… Възможно ли бе компитата да са топлокръвни? Не беше сигурен.
Някъде над тях се чу шумолене. Вдигна очи и видя, че листата се движат, сякаш невидими малки животни скачат от клон на клон. Чу писукане и цвърчене — отчетливи животински звуци.
— Това не са птици — каза Торн. — Възможно ли е да са маймуни?
— Може би — отвърна Малкълм. — Но се съмнявам.
Еди потрепери.
— Предлагам да се махаме оттук.
Върна се до потока и се метна в джипа. Малкълм и Торн го последваха предпазливо до караваната. Компитата се отдръпнаха от пътя им, ала не се разбягаха. Струпани около краката им, те възбудено писукаха. Двамата се качиха в кабината и затвориха вратите внимателно, за да не ударят някое от животните.
Торн седна зад волана и пусна двигателя. Видяха, че Еди вече преминава през потока и се насочва нагоре по склона от другата страна.
— Тези прокомпсо… какво беше… истински са, нали? — чуха гласа му по радиото.
— О, да — отвърна Малкълм. — Съвсем истински.
Пътят
Торн се безпокоеше. Започна да разбира как се чувстваше Еди. Беше построил тези превозни средства, а сега изпитваше неприятното усещане, че е изолиран, че е попаднал на това далечно място, без да ги е изпитал. Продължиха нагоре по стръмния път през тъмната джунгла още петнайсет минути. В кабината стана неприятно горещо.
— Няма ли климатик? — попита Малкълм.
— Не искам да натоварвам акумулатора.
— Мога ли да отворя прозореца?
— Ако смяташ, че няма да има проблеми…
Малкълм сви рамене.
— Защо? — Натисна бутона и стъклото слезе надолу. В кабината нахлу топъл въздух. Погледна Торн и попита:
— Нерви?
— Аха… И още как.
Въпреки отворения прозорец чувстваше как потта се стича по гърдите му.
— Казах ти, че най-напред трябваше да направим изпитанията — обади се Еди по радиото. — Да действаме по правилата. Човек не отива на място, където има отровни кокошки, ако не е сигурен, че колата му ще издържи.
— Колите са наред — отвърна Торн. — Как е нивото на акумулаторите ти?
— Нормално. Много добре. Разбира се, изминали сме само пет мили. Девет сутринта е, шефе.
Пътят сви вдясно, после вляво, след това се заизкачва на зигзаг по стръмнината. Торн трябваше да се съсредоточи изцяло върху управлението на голямата каравана и това донякъде прогони мрачните мисли от главата му.
Пред тях Еди сви вляво и продължи да се изкачва нагоре.
— Не виждам повече животни — каза той. Гласът му прозвуча облекчено.
Най-накрая стигнаха билото на хребета и пътят продължи хоризонтално. Според екрана на ГПС сега се движеха на северозапад, все по-навътре в острова. Джунглата обаче продължаваше да ги притиска от всички страни, та нямаха никаква видимост.
Стигнаха до разклон. Еди отби и спря. Торн видя олющена табела със стрелки към двете посоки. Отляво пишеше „Към блатото“, а вдясно — „Към зона Б“.