Сара Хардинг се засмя.
— Май не се съгласиха.
— Признавам, че не е лесно — кимна той. — Но няма как. Това са най-добрите учени в страната и въпреки това… никакви интересни идеи. Между другото що за птица е онзи тип, който ме прекъсна?
— Ричард Левин? — Сара се засмя. — Ядоса те, нали? Има световна репутация на досадник.
— И още как! — изсумтя Малкълм.
— Проблемът е, че е богат. Виждал ли си куклите „Беки“?
— Не — отвърна Малкълм и я погледна.
— Е, всяко момиченце в Америка ги знае. Има цяла серия — Беки, Сали, Франсис и още няколко. Това са американски кукли. Левин е наследник на компанията, която ги произвежда. Богат нахален хлапак. Импулсивен, прави каквото си иска.
Малкълм кимна.
— Имаш ли време да обядваме?
— Разбира се, би било…
— Доктор Малкълм! Почакайте! Моля, доктор Малкълм!
Малкълм се обърна и видя длъгнестата фигура на Ричард Левин, който бързаше към тях.
— По дяволите! — изруга тихо Иън.
— Доктор Малкълм — заговори Левин, когато ги настигна. — Изненадан съм, че не погледнахте на предположението ми малко по-сериозно.
— Нима бих могъл? Та то е абсурдно!
— Да, но…
— С госпожица Хардинг тъкмо се канехме да отидем да хапнем нещо — прекъсна го Малкълм и кимна към Сара.
— Да, но според мен трябва да помислите още веднъж. Струва ми се, че не греша. Напълно е възможно, дори вероятно, все още да съществуват динозаври. Би трябвало да знаете, че се носят слухове за Коста Рика, където, струва ми се, сте прекарали известно време.
— Така е. За Коста Рика мога да ви кажа, че…
— Също и за Конго — продължи Левин. — От години се носят слухове за малки екземпляри на голям зауропод или дори на апатозавър в гъстите гори около Бокамбу. Също и за джунглите на Ириан Джая, където се говори, че имало животно, голямо колкото носорог, то вероятно е…
— Фантасмагория — прекъсна го Малкълм. — Чиста фантасмагория. Никой нищо не е видял. Няма снимки, няма сериозни доказателства.
— Така е — съгласи се Левин, — но липсата на доказателства не е доказателство за липса. Убеден съм, че някъде трябва да има такива животни, останали от минали времена.
Малкълм сви рамене.
— Всичко е възможно.
— Наистина е възможно да има оцелели — продължи да настоява Левин. — Непрекъснато ми съобщават за нови животни в Коста Рика. Останки, фрагменти.
Малкълм спря.
— Дори напоследък?
— От известно време не.
— Хм — промърмори Малкълм. — Така си и мислех.
— За последен път ми се обадиха преди девет месеца. Бях в Сибир, където открихме замръзнал малък мамут, така че не успях да се върна навреме. Казаха ми, че в джунглата на Коста Рика открили някакъв много голям, нетипичен гущер.
— Какво е станало с него?
— Останките му са били изгорени.
— Значи нищо не е останало?
— Точно така.
— Никакви снимки? Никакви доказателства?
— Очевидно не.
— Значи това е поредната измислица.
— Може би. Но ми се струва, че има смисъл да се помисли за експедиция, та да се проверят слуховете за оцелели екземпляри.
Малкълм се вторачи в него.
— Експедиция? За да се открие хипотетичният изгубен свят? А кой ще финансира подобно нещо?
— Аз — отговори Левин. — Вече се заех с предварителното планиране.
— Но това може да струва…
— Не ме интересува колко ще струва. Факт е, че е възможно да има оцелели животни от епохата на кредата, както има от други родове.
— Фантасмагория — повтори Малкълм и поклати глава.
Левин спря и се вгледа в него.
— Доктор Малкълм, трябва да кажа, че съм изненадан от отношението ви. Вие представихте тезата си и аз ви предлагам шанс да я докажете. Мислех си, че ще подскочите от радост.
— Дните, когато скачах от радост, отминаха.
— Да, но вместо да ме подкрепите…
— Динозаврите не ме интересуват — прекъсна го Малкълм.