Някъде по пътя обаче те бяха забравили колко им е била необходима. Трябваше да º го кажат по-рано. Уес трябваше да º го каже по-рано.
Тя взе ключа, обърна се и го видя.
– Уесли! Здравей! Аз… аз оглеждам бунгалата, правя опис. – Замълча и го погледна любопитно. – Какво те води насам?
– Ласло иска да купи и моята земя – каза бързо той, за да смъкне товара от плещите си. – Ще инвестирам в проекта му. Обсъдихме го днес. Исках да ти съобщя пръв. Досега Ласло не е проявявал интерес към земята ми. И още не съм направил нищо. Ще изчакам да приключи твоята сделка. В случай че решиш да не продаваш.
Думите му развеселиха Аби.
– Много мило, Уесли. Но не се налага да чакаш. Няма да си променя решението.
– Ласло е на същото мнение.
Тя го погледна изпитателно.
– А ти?
– Аз искам да си щастлива, Аби.
– И аз искам същото за теб.
Тя заобиколи писалището и го прегърна. Той я притисна леко, да не би да я пречупи. Аби се отдръпна и видя, че ръцете му са покрити с прах от дрехите º.
– Бунгалата не са чистени отдавна – обясни, бършейки дланите му. – Сигурен ли си, че искаш да продадеш семейната земя?
– Там има само лоши спомени и изгоряло бунгало – поклати глава той. – Ще се радвам да се отърва от нея.
– А добрите спомени? – Хладната º длан докосна бузата му.
– Добрите ми спомени са тук.
Той сведе смутено очи.
В същия миг вратата се отвори и той отстъпи назад да не го блъсне. Кейт и дъщеря º влязоха и изпълниха въздуха с гълчава и мирис на шампоан, лосион против изгаряне, ябълки и лук. Кейт носеше големия кашон с продуктите от „Фреш Март“. Той се изненада, че е стигнал преди тях.
– Кейт! – учуди се Аби. – Какво е това?
– Лизет ме помоли да напазарувам – обясни тя. – Щяхме да дойдем по-рано, но Селма забрави да си купи лосион за ръце, та се наложи да върнем.
– Теб ли помоли да напазаруваш? Мислех, че Джак я е завел. Значи е била тук през цялото време? Виж я ти! Сигурно е стъпвала на пръсти, да не я чуя.
Аби се врътна, прекоси трапезарията и захлопа по вратата на кухнята, подвиквайки на Лизет да отключи.
– Дай ми го. Изглежда тежко – протегна ръка Уес, пристъпвайки иззад другата страна на вратата.
Кейт ахна и едва не изпусна кашона, но той го подхвана.
Момиченцето се засмя.
– Изплаши те!
– Да, да – смутолеви неловко майка є. – Колко забавно!
– Да си беше видяла лицето!
– Ще го занеса на Лизет – каза Уес.
– Благодаря – погледна го Кейт и сбърчи чело.
Отблизо му се стори по-бледа отпреди, сякаш вече не се застояваше дълго на слънце. Едва сега забеляза и луничките по носа º. Той º се стори познат, но не се сещаше откъде. По-добре. Обърна се и я чу да казва на дъщеря си:
– Размърдай се, хлапе! Да помогнем на Булахдин да пренесе бутилките!
Двете излязоха навън, отнасяйки със себе си бъбривия повей, и във въздуха се мярна нещо необяснимо в миговете, преди Лизет да отвори вратата на кухнята и Аби да каже:
– Вече не си на шестнайсет!
После Булахдин се появи, понесла няколко бутилки вино, и извика:
– Уес! Не съм те виждала от години! Нали ще дойдеш на партито ни?
Мярна се нещо, което смътно напомняше надежда.
*
– Какъв е този ужасен шум? – попита Селма, когато гостите започнаха да се събират на моравата за вечеря.
По-рано всички се бяха скрили в бунгалата си през най-горещите следобедни часове, ала сега излизаха като нощни животни от прохладните си леговища и душеха изгладнели въздуха.
Кейт стоеше до Аби и чистеше царевици, за да ги изпекат на скарата до наденичките. Тя вдигна глава и внезапно долови ритмичното чукане, отекващо над водата. Погледна вана, паркиран пред къщата – бял ван с надпис „Майсторска пица“ и лого с усмихнат закръглен мъж с дебел кожен колан за инструменти, който върти тесто за пица във въздуха.
– Уес реши да поправи изкорубените дъски на кея – обясни леля º. – Някои му се стрували опасни. Казах му, че не е необходимо да ги сменя. Защо да ремонтирам, след като ще продавам?