Сега обаче разбираше, че майка º е започнала да се променя. Отначало не повярва, но си личеше, че е по-щастлива тук. Тя също бе по-щастлива тук. И какво странно стечение на обстоятелствата ги доведе на това място! Хващаше я страх, като си помислеше колко неща можеха да се объркат. Ако не бяха видели алигатора на пътя? Ако Девън не беше намерила пощенската картичка? От малка си играеше в сандъка с дрехи и никога не бе забелязвала крайчеца хартия, пъхнат под хастара.
Беше предопределено да дойдат тук.
– Какво правиш край езерото толкова рано? – попита я Кейт и коленичи пред нея. – Как се измокри така? И си боса!
Девън се приведе и прошепна тихо в ухото º:
– Видях алигатора.
Майка º се усмихна и прокара длани нагоре-надолу по ръцете на Девън, сякаш да я стопли.
– Скъпа, тук няма алигатори.
– Има! – настоя тя и º показа корена за доказателство. – Алигаторът ми даде това! Още не знам какво означава.
– Разбирам… Много мило от негова страна. – Кейт погледна Девън в очите. – Добре, искам да ми обещаеш нещо. Истинско Девън-обещание. Повече няма да излизаш сама от бунгалото.
Двете се бяха споразумели Девън-обещанията да се спазват. Дадеш ли дума, на две не става.
Девън въздъхна.
– Обещавам. Но да знаеш, че се опитах да те събудя!
Кейт се изправи и я улови за ръката.
– Знам. Ала друг път ме чакай да отидем заедно.
– Добре – кимна момичето и погледна назад.
Алигаторът я видя как се отдалечава, потопи се във водата и се скри.
*
Същия следобед Аби се взираше в тавана на бунгало номер 9. Там имаше мокро петно като на велосипедно колело. Уголемяваше се от година на година. Появи се през годината, когато Джордж почина. Тогава приличаше на дребен черен бръмбар и тя идваше в бунгалото, гледаше го и понякога бе готова да се закълне, че то снове по тавана и изписва думи като „надежда“, „любов“ и „истина“. Примигнеше ли обаче, думите изчезваха. Петното се намираше в ъгъла и влагата бе отлепила горния край на кораловия тапет. Все се заричаше да провери откъде се просмуква водата и да поправи покрива, ала после º хрумваше: „Ами ако таванът поиска да ми каже още нещо?“ И се отказваше.
В бунгалото имаше и великолепно легло, извито като шейна – старо и ръчно изработено. В лагера беше пълно с антикварни мебели от безметежните дни на Аби и Джордж, скрити като тайни съкровища сред по-евтините предмети. Гардеробът от гаражна разпродажба съжителстваше с тоалетна масичка, купена от Джордж по време на медения им месец – антика с инкрустации и леко опушено огледало, готово сякаш да покаже най-красивата º версия, ако го помоли. Ала тя никога не го помоли. Сестра º Мерили бе красавицата в семейството. Джордж обаче, оглавил списъка с най-желаните ергени в Атланта, след като неочаквано наследи парите на дядо си, предпочете Аби. О, сестра º се опита да го спечели. Ала нямаше как да зачеркне подигравките за червената му коса и кривите зъби, с които го обсипваше в училище. Аби винаги се бе държала мило с него. Влюби се в него още от малка, защото с хартия и молив той умееше да нарисува всякакви красиви неща. Беше мечтател като нея. И за почти всеобща изненада поиска ръката º, след като получи наследството си. Можеше да избира от цял рояк хубавици. Да избере Мерили, преди тя да се влюби в Талбърт – момчето от бензиностанцията. Ала той обичаше единствено Аби.
Не е необходимо огледалото да ти казва, че си красива, когато имаш такова доказателство.
На вратата се почука и Кейт извика:
– Аби?
Стресната, Аби се надигна върху прашното легло. Мислеше, че се е вмъкнала тайно тук. Смяташе, че както всички други Кейт ще се поддаде на вълшебната леност, с която се славеха следобедите край Изгубеното езеро.
След първоначалната паника реши да не си прави труда да става от леглото. Бяха я хванали. Нямаше смисъл да се преструва.
– Тук съм! – извика.
Кейт влезе. Носеше къси панталонки с разни-щени краища и сива тениска с огромно колело, кацнало сякаш върху миниатюрен старомоден панаир. Двете виенски колела от панаира се извисяваха магически и се превръщаха в колела на велосипеда. Под него пишеше: „Ферис Уилс, Атланта, Джорджия“.
Кейт имаше лице, което спираше погледа като загадка. Привлекателно, да, но не симетрично – очите º бяха големи, носът – дълъг. Беше стройна, но добре развитите мускули и едрите кости не създаваха впечатление за крехкост. Всички жени в семейството им бяха жилави. Не бяха създадени да се чупят, ала въпреки това повечето се прекършваха под напора на съвършената буря, наречена любов.