Ласло я поздрави, плувнал в пот в тъмния си костюм. Съобщи º, че е довел адвоката си и иска днес да подпишат документите. Преструваше се, че партито го забавлява, но тя долови с какво нетърпение очаква да приключат сделката и да си тръгне.
Едва след час успя най-сетне да поседне. Някой сложи пред нея чиния с печено месо. Чувстваше се леко дезориентирана. Току се взираше в плаката.
„Сбогом, Аби!“
Което означаваше „Сбогом, Джордж“, „Сбогом, Съли“, „Сбогом, Лизет“, „Сбогом, петдесет години спомени“.
През цялото време търсеше знак. Ала не такъв. Прииска º се да не е излизала от къщата.
– Много гости, а? – каза Кейт зад нея.
Седна до леля си и º подаде бутилка с вода. Носеше тъмнозелена памучна рокля без презрамки. Изглеждаше ослепително с късата си коса и изящния врат. През последните дни бе получила загар от слънцето и изглеждаше по-силна и по-здрава отпреди. Аби се зарадва, задето е останала поне досега тук, за да даде на племенницата си тази толкова необходима седмица.
Взе бутилката, разви капачката и отпи.
– Знаеше ли, че ще дойдат толкова хора? – попита с присвити очи.
Кейт се засмя.
– Всички се надявахме да дойдат. Слухът плъзна и явно всички са пожелали да дойдат. Булахдин си приписа заслугата. – Потърсиха с поглед възрастната жена и я видяха да пристъпва към плаката. Този път не само го свали, ами го и смачка, и го понесе към бунгалото си с предизвикателно изражение. – Ласло го донесе – обясни Кейт. – Но те не иска партито да е прощално.
– Честно казано, и аз не искам да е прощално – въздъхна Аби, признавайки го гласно за пръв път.
Думите се отрониха тежко. Дълго ги беше носила у себе си.
Внезапно Кейт се усмихна.
– О, Аби! Знаех си! Не е късно! Измислих изход. Искам да обсъдя нещо с теб.
Аби се изненада от въодушевлението º.
– Какво да обсъдим?
– Ако имаш достатъчно пари да пътуваш, без да се налага да продаваш комплекса, щеше ли да го продадеш?
Аби опря студената бутилка в челото си.
– Вероятно.
– О… – сепна се Кейт и лицето º тутакси посърна. – Добре тогава.
– Главно защото няма кой да се грижи за него, докато ме няма – продължи леля º. – Дори да иска, Лизет не би могла по очевидни причини. А ще ми струва скъпо да наема служители.
Кейт вирна брадичка.
– Ами ако аз купя „Изгубеното езеро“? Или дял от него? Ще имаш пари да пътуваш. А с Девън ще останем тук да се грижим за мястото, докато те няма. Така ще има къде да се върнеш.
Аби не успя да се сдържи и се разсмя. Ама че въздушна кула! Само дете би скроило такъв план!
– Кейт…
– Не си подписала нищо – напомни º бързо племенницата º! – Не се налага да се отказваш от това място. Аз имам пари. Защо да не ги инвестирам в „Изгубеното езеро“? Тук ми харесва. На Девън също. Една година. Дай ми една година.
Аби се втренчи в нея, осъзнала, че говори сериозно. Кейт вече не беше дете, което съчинява истории. Едва сега го виждаше.
– Наистина ли можеш да си го позволиш?
– Да, с парите от продажбата на къщата ми. Къщата, която си купила ти. Логично е да ги инвестирам тук. От няколко дни го обмислям. Умея да рекламирам. Това правех за магазина на Мат. Измислих дори логото. Бива ме! Ще съживя бизнеса.
Възрастната жена се усмихна. Ала веднага поклати глава. Не биваше да възлага големи надежди.
– Късно е. Ласло и адвокатът му са тук. Искат днес да подпиша документите.
– Чакай – обърка се Кейт. – Щом той има адвокат, не трябва ли и ти да имаш?
– Не. Искам просто всичко да приключи.
– Не е късно, Аби.
– Инвестирай парите си в нещо по-добро.
– Няма по-добра инвестиция от тази – възрази Кейт и очите º се насочиха към дъщеря º.
Три момичета на нейната възраст º говореха, размахвайки оживено ръце. Засмяха се, втурнаха се към моравата и º махнаха да ги последва. Девън погледна към езерото и хукна след тях.
– Трябва да продължиш напред – каза Аби. – Всички трябва да продължим напред. Дори Уес.
Това привлече вниманието на Кейт. Тя се обърна отново към леля си.
– Какво общо има Уес?
– Той ще работи с чичо си Ласло.
– Чакай… Чичо? – Изражението на Кейт се промени рязко. – Ласло е чичо на Уес?
– Не ти ли е казал?
– Не. Как така ще работи с него?
– Щом сключа сделката с Ласло, Уес ще инвестира земята си в проекта му. Ето защо не е редно да се отказвам. Колелото вече се е задвижило.
– Значи Уес има интерес от продажбата на „Изгубеното езеро“?
– Не знам дали може да се нарече така. – Аби взе пластмасовите нож и вилица, готова да опита печения стек пред нея – последното º хранене като собственик на това място. Поне десертът щеше да е вкусен. – Връзката на Уес с това място е сложна.