– Позволявам º да бъде дете. Детството не продължава дълго. Ще си отиде, преди да се усети.
– Девън! Девън! – извика Крикет и разпери ръце. – Ела при баба Крикет!
– Крикет, недей – предупреди я Кейт.
Девън замръзна. Майка º забеляза как лицето º пребледня, щом видя баба си. Погледна към Кейт и изражението º прониза сърцето º. Мислеше, че Девън º е повярвала отново, ала сега осъзна колко се е лъгала. Тя не º вярваше, че е способна да я защити. Обърна се и побягна, изчезвайки в тълпата.
Крикет отпусна ръце и се обърна мрачно към Кейт:
– Къде отива? Какво си º наговорила за мен?
– Нищо не съм º говорила. Прибирай се у дома, Крикет. Ако тръгнеш сега, ще пристигнеш по светло – посъветва я Кейт и понечи да тръгне към множеството, за да потърси Девън.
– Чакай! Ласло Патерсън ли е това? – попита Крикет.
Ласло стоеше пред вентилатора до дансинга и смехът му бе привлякъл вниманието º.
Кейт се обърна изненадана към нея.
– Познаваш ли го?
– Имам компания за недвижими имоти в Атланта – напомни º Крикет. – Знам кой е, разбира се. Не съм работила с него, но казват, че има солидни връзки. Какво прави тук?
– Иска да купи „Изгубеното езеро“ от леля. – Кейт замълча. Беше по-висока от Крикет с почти цяла педя, но усети как изпъва рамене, за да си вдъхне смелост. – Всъщност искам аз да го купя.
– Ти?
– Да, аз.
– О, Кейт! – Крикет поклати глава, сякаш я съжалява, задето се е осмелила дори да си помисли такова нещо. – Не бива да заставаш на пътя на Ласло Патерсън. Как ще управляваш такова място без никакъв опит?
Наистина го вярваше. Нямаше представа, че Кейт ръководеше магазина на Мат. А и не я интересуваше, беше º безразлично.
– Не ме познаваш. Не знаеш на какво съм способна. Но аз знам какво е добре за мен и за детето ми. Връщай се в Атланта, Крикет. Отивам да намеря Девън. Ако ни беше предупредила, нямаше да се налага да я търся, за да º обясня, че не си дошла да я отвлечеш като в приказка за вещици.
– Вещица ли ме нарече? – смая се Крикет.
Кейт обиколи моравата. Свекърва º я следваше. Накрая тя успя да я заблуди, прекосявайки бързо дансинга, пълен с танцьори. Влезе бързо в главната къща, където миризмата на шоколадова торта тегнеше в хладния въздух. Провери в дневната, в трапезарията, в кухнята. Щом влезе там, столът до хладилника помръдна леко, сякаш течението го е поместило. Излезе от задния вход. Девън я нямаше. Затича по пътеката към бунгалото им. Влезе и погледна във всички стаи, викайки дъщеря си. Нищо. Докато се връщаше бързо към моравата, надничаше през прозорците на другите бунгала.
Притесни се.
Най-сетне откри момиченцата, които си играеха с Девън. Бяха се върнали под масата и похапваха пържени картофки. Тя се наведе и ги попита:
– Виждали ли сте Девън?
– Избяга натам – посочи едно от момичетата към дясната страна на езерото. – В гората е.
– Кейт? – повика я Аби от съседната маса. – Какво има?
Кейт се изправи. Лизет и Джак седяха до Аби.
– Не мога да намеря Девън. Избяга в гората.
– Какво? – изправи се леля º. – Защо?
– Защото свекърва ми се появи изневиделица. Девън сигурно е помислила, че е дошла да я отведе в Атланта.
Уес, който от известно време наблюдаваше отстрани угрижените им лица, се приближи до тях.
– Какво става? – попита.
– Девън избяга. В гората – обясни му Аби.
– Кипарисовите корени? – обърна се той към Кейт.
Тя поклати глава. В устата º нямаше вкус на езерна вода, по кожата º не лепнеше тиня. Де-вън беше суха и на светло. Недоумяваше откъде знае, ала усещаше как това място някак си º го подсказва.
– Не, в другата посока.
– Да вървим – кимна той и тръгна към езерото.
Кейт го последва. Аби, Лизет и Джак поеха след тях.
– Кейт? Какво става? – дотича Крикет. – Какво правиш?
– Остани тук, Крикет. Девън избяга в гората, когато те видя.
– Тук не е подходящо за деца. Щом не можеш да я наглеждаш…
– Престани! – Кейт спря и я погледна. – Не смей да ми говориш така!
Обърна се и настигна Уес. След кратко колебание Крикет реши все пак да ги последва, защото за нищо на света не би признала, че греши.