Аби притисна с длан гърдите си и пръстите º обходиха деколтето на тениската º.
– Ласло, и аз си промених решението. „Изгубеното езеро“ не се продава.
– Хайде, Аби! – прекъсна я нетърпеливо той. – Нали се споразумяхме!
– Нищо не съм подписала.
– Стиснахме си ръцете. Договорихме се устно. Нямата жена е свидетел. – Той посочи Лизет, която затаи дъх. – Уес постъпи умно и не ми отговори категорично, но ти прие условията ми.
Аби изправи рамене.
– Имам право да размисля.
– Наистина ли предпочиташ трудния начин? – попита я Ласло. – Ще те съдя. Таксите по делото ще стопят и бездруго оскъдните ти спестявания, а накрая ще изгубиш езерото.
Адвокатът на Ласло пристъпи неловко от крак на крак, вперил очи в далечината, сякаш си представя, че е на прохладно място, където от клиента му няма и следа. Аби го гледаше смаяно. Лизет дишаше ядно на пресекулки. Джак се взираше загрижено в нея. Уес клатеше глава, все едно изобщо не е изненадан.
Най-сетне Крикет наруши мълчанието, протягайки ръка на Ласло:
– Крикет Ферис. Агенция за недвижими имоти „Ферис“, Атланта.
– Чувал съм за вас. – Той се ръкува учудено с нея.
Тя го възнагради с професионалния си смях. Какво я прихвана? Да обсъжда делови въпроси в такъв момент?
– Не сме се запознавали официално, но сме се виждали на събирания.
– Защо сте тук? – поинтересува се Ласло.
– Аби е пралеля на снаха ми… Сложно е – махна с ръка Крикет.
– Не ми трябва агент по недвижими имоти.
– Разбира се. Исках само да ви посъветвам нещо. А щом сте чували за мен, знаете, че не давам евтини съвети. Неслучайно работата ни е поверителна – напомни му. – Тук е пълно с хора, които ще усложнят процедурата, ако разберат за какво става дума. Доколкото схващам, дошли са тук да подкрепят нея, а не вас. – Тя се приведе към него и добави съзаклятнически, сякаш говори на единствения компетентен събеседник тук: – Предлагам ви да изчакате по-подходящ момент. Детето избяга и всички се уплашиха. Чувствата са малко в повечко сега.
Ласло я изгледа от главата до петите. Всички, излезли от гората, бяха изподраскани, с раздърпани дрехи и листа в косите. Всички с изключение на Крикет. Ризата º лепнеше от влага по гърдите, ала прическата и гримът º изглеждаха непокътнати. Веждите º и очната º линия приличаха на неизтриваема татуировка, а миглите º бяха удължени допълнително. След известно колебание Ласло кимна:
– Добре. Ще се върна утре. Давам ти последен шанс, Аби, Наистина последен. Хайде! – Махна припряно на адвоката си. – Ама че противна жега! Да се връщаме в хотела!
Щом се отдалечиха достатъчно, та да не ги чуват, Крикет се обърна към Аби и º каза:
– Намери си адвокат! Незабавно!
– Какво правиш? – удиви се Кейт.
– Приеми го като подарък на раздяла – отвърна Крикет и си сложи слънчевите очила. – Щом се върна, ще изпратя вещите ти на склад.
– Благодаря – кимна колебливо младата жена.
– Ще ми се да виждаше нещата като мен – добави Крикет и погледна към Девън.
Седнала до другите момичета, внучката º си свали герданите и им подари по един. Кейт разбираше вътрешната борба на свекърва си – искаше º се да надделее, да извае Девън според своите възгледи.
– Поне веднъж в живота си се откажи да контролираш хората, които обичаш, Крикет – каза º Кейт. – Обичай ги такива каквито са.
Крикет сви устни, подвоуми се и отговори:
– Не знаех как иначе да обичам Мат.
Кейт за пръв път долови истинска тъга в гласа º. За миг Крикет беше просто майка, изгубила сина си.
– Винаги ще ти позволявам да виждаш Девън, когато поискаш. Зависи от теб.
Свекърва º си пое дълбоко дъх и кимна. Тръгна към колата си и потегли за облекчение на шофьорите, опитващи се бавно да се измъкнат на заден ход, защото им бе препречила пътя в суматохата.
Погледите на Уес и Кейт се срещнаха. Лизет вдигна бележника си да напише нещо, но Аби разпери ръце.
– Още не сме приключили. Не искам никой да разбира, че съм си променила решението. Не бива да ги обнадеждаваме напразно. Особено Булахдин. По-късно ще º кажа. Сега просто ще се позабавляваме. Уес, Джак, ще изнесете ли тортата?
– Какво ще стане, Аби? – попита я Кейт, когато Уес и Джак се отдалечиха, а Лизет ги последва, поглеждайки въпросително приятелката си.
Аби º се усмихна окуражително, преди да отговори на племенницата си:
– Не знам, но ще измислим нещо… Това значи е свекърва ти?
– Да – въздъхна Кейт.
– Забележителна жена.
– Но очевидно неспособна да излезе наглава с Девън.
– Да. А и кой ли би могъл? – усмихна се леля º.
*
– Щом Аби няма да продава „Изгубеното езеро“, всичко ще остане постарому – отбеляза доволно Джак, докато с Лизет вървяха към къщата. – Летата пак ще са същите.