— Нека да зарежем любезностите, канцлер — отсече рязко Кбаот и издърпа електронен бележник от джоба си, докато се приближаваше към бюрото. — Не сме дошли на раздумка.
Младият мъж до Палпатин изведнъж се изправи, а в очите му проблесна гняв.
— По този начин никой не може да се обръща към върховния канцлер! — каза той с предупредителен тон.
— Дръж си езика зад зъбите, младежо — изръмжа Кбаот. — Събирай си бюрократичните дреболии и се махай от тук!
Младият човек не помръдна и мускул.
— По този начин никой не може да се обръща към върховния канцлер! — повтори той.
— Няма нищо, Кинман — намеси се Палпатин успокоително и като протегна ръка към младия човек, се изправи на краката си. — Сигурен съм, че джедай Кбаот не е искал да демонстрира някакво неуважение.
За един кратък миг Кбаот и Палпатин впиха поглед един в друг през широката площ на бюрото. Напрежението между двамата почти можеше да се види във въздуха. За облекчение на Лорана след това рицарят джедай помръдна с устни.
— Не, разбира се, че не — каза той със съвсем малко по-дипломатичен тон.
— Тъкмо така и предполагах — рече Палпатин и погледна младия мъж с широка усмивка. — Сигурно все още не сте имали възможност да се запознаете с моя нов помощник и съветник, нали учителю Кбаот? Това е Кинман Дориана.
— За мен е удоволствие и чест — кимна Кбаот с такъв тон, който ясно опровергаваше и двете.
— За мен също, учителю Кбаот — отговори Дориана. — Винаги е привилегия човек да се запознае лично с един от онези, които са посветили живота си на опазването на Републиката.
— За мен също — добави Палпатин. — Какво бих могъл да направя за вас, джедай Кбаот?
— Знаете пределно ясно какво можете да направите за мен — изръмжа Кбаот. Без да чака покана, той се разположи на един от столовете и постави електронния си бележник на бюрото. — С две думи: „Изходящ полет“.
— Разбира се — каза Палпатин уморено и покани Лорана с жест също да заеме място до учителя си. После самият той се настани в креслото си. — Какво има сега?
— Ето това — като използва Силата, Кбаот махна с ръка, приплъзна електронния си бележник по масата и го спря пред очите на върховния канцлер. — Сенатската Комисия по целесъобразността отново е съкратила финансирането ми.
Палпатин въздъхна уморено.
— Какво искате да ви кажа, учителю Кбаот? Аз не мога да диктувам на Сената какви решения да приема. И със сигурност не бих могъл да насилвам дебелоглава група, като Комисията по целесъобразността, да вижда нещата по нашия начин.
— По нашия начин? — повтори Кбаот. — Значи сега това е нашият начин, така ли? Струва ми се, че ясно си спомням как не толкова отдавна самият вие не проявявахте особен ентусиазъм относно този проект!
— А може би не би било зле да изследвате паметта си по-внимателно — каза Палпатин, като в гласа му се прокрадна остра нотка. — Именно Съветът на джедаите, а не аз, систематично изразяваше хладно отношение към проекта „Изходящ полет“ през последните няколко месеца. Нещо повече, аз бях останал с впечатлението, че дори учителят Йода промени становището си и вече не е съгласен в експедицията да се включват повече от един-двама джедаи.
— С учителя Йода ще се оправям аз, когато му дойде времето — каза твърдо Кбаот. — А междувременно вие държите съдбата на целия проект в ръцете си.
— И тъкмо затова досега съм правил всичко възможно, за да ви съдействам — му припомни Палпатин. — Разполагате с вашите кораби: шест чисто нови крайцера, току-що излезли от поточните линии на „Рендили Стар Драйв“. Имате си централното общо складово ядро, което пожелахте, както и пилоните за турболифт, които са в готовност за свързването на всичко това в едно цяло. Имате си и екипажите, и пътниците, които в момента се обучават на Яга Минор…
— Аха! — прекъсна го Кбаот, посочвайки с острия си пръст електронния бележник, който все още лежеше недокоснат пред върховния канцлер. — Всъщност съвсем не разполагам с пътниците, както се оказва. Някой бюрократичен идиот е внесъл промяна в профила на участниците в експедицията, така че сега на борда би трябвало да има единствено членове на екипажа, но не и каквито и да е семейства или други потенциални колонизатори!
С известно колебание — или поне така й се стори на Лорана — Палпатин вдигна електронния бележник и го зачете.
— Най-вероятно това решение е свързано с ограничаване на излишните разходи — предположи той, докато преглеждаше текста. — Включването на всички тези допълнителни хора на борда би означавало значително увеличение на необходимите провизии и апаратура.