Той махна с длан към люка на паркираната встрани совалка…
И той внезапно се отвори, изсипвайки напиращите от вътрешната страна Пресор и Мош. От начина, по който се строполиха на пода, стана ясно, че преди Кбаот да освободи люка, те са упражнявали натиск по него с цялата си тежест.
— Значи все пак са се опитвали… — промълви Улиър.
— Разбира се, че са се опитвали — презрително каза Кбаот. — Ако един спидер не може да убегне от вниманието ми, как си представяш, че цяла совалка ще успее? — като каза това, той повиши глас: — Всички вие, излезте навън! Искам да видя лицата ви.
— Какво става тук? — поинтересува се Джинзлър, наблюдавайки озадачено как хората тихо се подреждат на палубата.
— Тук, джедай Джинзлър, става една малка конспирация — в гласа на Кбаот прозвучаха най-мрачните нотки, които някога бе чувала Лорана. — Тези хора очевидно не оценяват цялата ни работа и всичките ни усилия, които влагаме, за да може „Изходящ полет“ да се превърне в добро и уютно място за работа и живот.
— Може би просто не сме съгласни с вашите представи, кое е уютно — обади се Улиър. — Може би не желаем да бъдем третирани като малки деца, които не могат сами да решат какво да правят с живота си.
— Имате ли Силата? — парира думите му Кбаот. — Можете ли да се включите в онова, което сплотява всяко нещо във Вселената и по този начин определя кое е и най-доброто за всички нас?
— Не вярвам, че Силата желае да контролира всяка една сфера в живота ни — възрази му Улиър. — А и съм убеден, че не вие сте избраният говорител как трябва да става това.
Лицето на Кбаот потъмня.
— И кой си ти, че да…?
— Учителю Кбаот — повика един глас отзад.
Улиър се извърна. Застанал на входа на хангара, гледайки ги с изваяно от камък лице, стоеше Манинг.
— Ако може няколко думи с вас, моля. Сега.
— Какво правите тук? — сопна му се Кбаот и Лорана долови смесица от изненада и подозрителност в гласа му. — Трябваше сега да сте на вахта във вашата станция!
— Ако може няколко думи с вас, моля — повтори Манинг.
Кбаот изсумтя тихо и закрачи през палубата към него. Лорана се поколеба за миг и след това го последва.
— Дано да е нещо важно — предупреди го Кбаот, когато се изправи пред другия джедай. — Защото точно сега имаме работа.
— Важно е — увери го Манинг, като внимаваше да не изпусне нервите си. — Прекарах доста време през последните няколко дни, за да обмисля и да медитирам върху ситуацията на борда на „Изходящ полет“… И стигнах до заключението, че ние сме престъпили и надминали подобаващото ни място като бранители и съветници на тези хора.
— Внимавайте, учителю Манинг — предупреди го Кбаот и в гласа му се прокрадна злокобна нотка. — Разговаряте със законния и надлежно назначен ръководител на експедицията.
— Не оспорвам това — призна Манинг. — Но даже и най-могъщите и компетентни джедаи някога може да се препънат. Моето мнение е, че с вашия ревностен плам да ръководите вие сте прекрачили границата към прякото владичество.
— Тогава мнението ви е погрешно — безцеремонно възрази Кбаот. — Върша само онова и само онова, което е необходимо, за да може тази мисия да се развива гладко.
— Някои не биха се съгласили — каза Манинг и очите му пробягаха през рамото на Кбаот към събралите се край совалката членове на екипажа и техните семейства. — Във всеки случай сега това е проблем, по който трябва да се произнесат джедаите на „Изходящ полет“.
Кбаот сякаш се дръпна леко назад.
— Да не би да предлагате да се свика джедайски съд?
— Всъщност, учителю Кбаот, приготовленията вече са направени — каза Манинг. — Съдът ще се свика веднага след разрешаването на ситуацията с чисите.
Един дълъг момент двамата мъже се взираха един в друг и Лорана усети волтовата дъга на напрежението между очите им.
— Тогава нека бъде така — каза Кбаот накрая. — И когато съдът се произнесе, ще се уверите, че правя само онова, което е най-доброто за „Изходящ полет“ и неговите пътници — той погледна към Лорана и добави: — Всички вие ще се уверите в това.
След това отново погледна към Манинг:
— Дотогава обаче все още аз командвам тук. Сега вие ще се завърнете на мястото си на крайцер К–4 и ще се подготвите за сражение.
Горната устна на Манинг потръпна:
— Значи преговорите с чисите са се провалили?
— Нямаше нищо за преговаряне — каза Кбаот. — Върнете се на крайцер К–4.
Очите на Манинг проблеснаха към Лорана, сякаш той се колебаеше дали да не потърси и нейното мнение по този въпрос. Но дори и да бе така, въпросът му остана неизказан.