Кав изръмжа нещо на собствения си език.
— Това няма да ви се размине — озъби се той.
— Внимавайте, вицелорд Кав — предупреди го Миттраунуруодо и светещите му червени очи проблеснаха към неймодианеца. — Не забравяйте, че изтребителите не са единствената неймодианска технология, която съм взел от вас.
Дориана внезапно изпита неприятно усещане по гърба си. Той рязко се извърна, очаквайки да види изправени срещу тях в пълната им осанка двете дроидеки, които Миттраунуруодо бе взел от „Мрачна мъст“.
Но там нямаше нищо.
— Не, командире, бойните дроиди не са тук — увери го Миттраунуруодо. — Изпратил съм ги на място, където ще могат да изпълнят далеч по-полезна служба.
— И къде е това? — запита Дориана.
— Че къде може? — каза Миттраунуруодо и се усмихна. — На мостика на вагаарския флагмански кораб.
Внезапният пукот на бластерните изстрели хвърли Кардас сгърчен встрани и той удари лакътя си в пластмасата, запокитвайки предавателя встрани от себе си. Главата му все още звънтеше от синхроничния залп на дроидеките, придружен от по-редките изстрели на четирите бойни дроида. Очевидно Траун бе инсталирал някакво вторично програмно ниво под командната схема на машините, която Кардас бе въвел за Мискара преди няколко часа. След малко звукът от изстрелите им започна да заглъхва. Очевидно шестте дроида обикаляха целия мостик, покосявайки безпомощните артилеристи и командири.
И докато машините систематично обезглавяваха върхушката на вагаарската йерархия, от вън се появиха дроидите изтребители.
Първата и втората вълна прелетяха без забавяне, бръснейки корпуса на флагманския кораб на не повече от пет метра от лицето на Кардас, и след това продължиха към по-отдалечените групови формации на вагаарските кораби. Третата вълна налетя с пълната си бойна мощ и лазерните й оръдия обстреляха флагманския кораб с ослепително покривало от огън. Кардас се сви назад, но още преди да изпита истински страх, тази вълна също отмина нанякъде, оставяйки след себе си разкъсани парчета метал от корпуса и множество пробойни, през които изтичаха бели струйки въздух. Премигвайки от тъмните пурпурни петна след блясъка, той се взря през разсейващите се газове към другите балони, ужасено представяйки си страховитата гледка.
Ала изтребителите ги бяха подминали. Във всяка една сфера, докъдето му се простираше погледът, джеронските пленници бяха останали живи — обзети от неистов страх, разбира се. Някои от тях обезумяло дращеха по пластмасата, сякаш опитвайки да си пробият път през нея. Обаче бяха живи. При положение че джедаите от „Изходящ полет“ пречеха на артилеристите да защитават корабите си, а електронните насочващи системи на дроидите притежаваха хирургическа прецизност, изтребителите бяха преминали към програма за нисколетящ полет и сега щателно разкъсваха корпуса на флагманския кораб, без да засягат живия му щит.
И не само на флагманския кораб. Доколкото Кардас можеше да види, всеки от най-близките вагаарски кораби беше обгърнат в същите облаци от изпуснат въздух и накъсан метал. На много места проблясваха ярките пламъчета от двигателите на дроидите изтребители, които довършваха поредната си група жертви и се отправяха към следващата. Още с тази първа атака Кардас прецени, че Траун е успял да обезвреди над една четвърт от вагаарската флота.
А останалите все още не бяха предприели нищо. Въпросът сега беше дали въздействието на джедаите върху умовете на вагаарите щеше да продължи достатъчно дълго, за да можеха дроидите да си довършат работата. Кардас включи макробинокъла си и докато с едно ухо продължаваше да слуша едностранната сеч на мостика, насочи вниманието си към „Изходящ полет“.
Лорана никога преди не бе виждала нещо подобно. Никога досега не бе и сънувала, че ще го преживее, и не бе виждала нужда да се подготвя за него. Почти мигновено, след като тя се присъедини към джедайското сливане на съзнанията, позволявайки на Кбаот да я направлява заедно с останалите да всяват объркване в умовете на вагаарските командири и артилеристи, съзнанията на врага масово започнаха да експлодират в смъртоносна агония.
И това не бяха само няколко откъслечни случая. Не бяха леките сетивни вълни, които ще ти причинят болезнено усещане, но после ще се разсеят от съзнанието. Смъртните случаи сега заприиждаха като буреносен поток и вълна след вълна от страха, агонията и гнева на чуждите същества започнаха да се блъскат във вече напрегнатото й и уязвимо съзнание. Тя усети как се олюлява и ръцете й слепешката се протягат встрани за някаква опора, докато цялото й тяло реагираше на загубата на ориентация. Остра и пронизителна болка се настани в раменете и в главата й и сякаш в полусън тя откри, че се е строполила от стола си на пода. Усещаше как се гърчи неконтролируемо в конвулсии. Долавяше и агонията на останалите, която се впиваше в слабостта й, докато собственото й терзание се вкопчваше в тяхната немощ. Хиляди чужди гласове пищяха пронизително в мозъка й, докато жизнените им сили се изцеждаха от телата им за последен път. А след тях очакваха други хиляди…