Застанал близо до Дориана, Миттраунуруодо си пое дълбоко въздух.
— Ч’тра! — заповяда той.
И като едно цяло флотата на чисите потегли напред.
— Време е да се включим във веселбата ли? — попита Дориана, докато все още потресен наблюдаваше как рояците дроиди изтребители методично си пробиваха път между корабите на вагаарската флота.
— Не — каза Миттраунуруодо. — Време е да започнем наша собствена веселба.
И едва тогава Дориана забеляза, че „Брулещ ястреб“ и останалите чиски кораби са се отправили към „Изходящ полет“. Той напрегнато стисна юмруци, очаквайки всеки миг артилеристите на шестте крайцера да забележат новата заплаха и да открият огън.
Ала не се случи нищо подобно. „Брулещ ястреб“ прелетя необезпокояван през периметъра на техния огневи периметър, продължи да се движи свободно през зоната за отбрана и със съвсем лека турбулентност премина през трептящата ивица на щитовете в предната част на най-близкия крайцер. Другите чиски кораби се отделиха от фланговете на „Брулещ ястреб“ и се насочиха към останалите крайцери, докато кръстосвачът на Миттраунуруодо направи лека дъга спрямо досегашния си вектор, за да полети близо до корпуса на избрания крайцер.
И тогава откри огън.
Най-напред удариха по огневите гнезда на крайцера. Ослепителната синя светлина на чиските лазери последователно раздробяваше оръжейните установки, кондензаторите и зарядните устройства и издълбаваше самите батарейни сфери. След това дойде редът на генераторите на щита. „Брулещ ястреб“ плавно обиколи крайцера от всички страни, като един по един ликвидира и последния от тях. С едно късче от съзнанието си Дориана забеляза как всичко това бе сторено със съвършена прецизност, без нито едно излишно движение. Явно Миттраунуруодо добре бе изучил техническата информация, която му бяха предоставили.
А след това за негова огромна изненада „Брулещ ястреб“ направи остър завой и се отдалечи от корпуса в откритото пространство. През разсейващите се облаци от нанесените удари Дориана забеляза, че и останалите чиски кораби следват примера му.
— Какъв е проблемът? — запита той, а очите му пробягаха през небосклона, търсейки някоя нова заплаха, която сигурно бе откъснала Миттраунуруодо от нападението.
— Няма никакъв проблем — отговори Миттраунуруодо. В гласа му се долавяше учудване. — Защо?
— Но вие прекратихте атаката! — каза Кав, очевидно не по-малко озадачен от Дориана. — А те просто си лежат там долу напълно безпомощни.
— Именно затова я прекратих — Миттраунуруодо натисна бутона на предавателя: — Джедай Кбаот, ръководители на „Изходящ полет“, вашите кораби са обезоръжени, а способността им да се отбраняват е разрушена. Предлагам ви тази последна възможност да се предадете и да се завърнете във вашата Република.
— Какво!? — извика Кав, а очите му щяха да изхвръкнат от орбитите. — Вие трябваше да ги погубите напълно!
— Ако и когато си възвърнете възможността да давате заповеди, вицелорд Кав — студено му каза Миттраунуруодо, — подобни решения ще са във вашите ръце. Но не и сега. „Изходящ полет“, очаквам решението ви.
През отекващата мъгла на умиращите съзнания, които крещяха срещу нея, като долавяше смътно дима, разрушенията и далечния вой на ранените, Лорана изведнъж осъзна, че умира.
Първата й мисъл бе, че е от задушаване. Дробовете й я изгаряха от болка; явно до тях не стигаше почти никакъв въздух. Опита се да се раздвижи, ала краката й сякаш бяха заковани за масата отпред. Опита да се присегне към Силата, но при всичките тези смъртни агонии на вагаарите, към които сега се прибавяше и умирането на мнозина от собствените й спътници, тя не успя да накара мислите си да се съсредоточат.
Нещо студено и метално обгърна китката й.
Отвори очи и с ужас видя как един дроид по поддръжката я бе хванал за ръката и я дърпаше.