И с внезапен прилив на ужас Кардас разбра всичко. Първите две вълни изтребители не бяха предназначени да пробиват дебелите защитни стени на крайцерите. Целта им бе просто да създадат пробив на много конкретни места в корпуса — там, където се намираха вътрешните херметически врати.
И сега, когато тези врати бяха обезвредени или достатъчно изкривени, за да не могат да ограничат декомпресията на крайцерите, останалите изтребители нанасяха своя фатален удар, който щеше да остави „Изходящ полет“ с отворени пробойни, напълно уязвим за откритото пространство.
Все по-голяма ставаше вихрушката от отломъци и газове около фланговете на „Изходящ полет“, а изтребителите продължаваха да нанасят ударите си по корпуса, донасяйки нови и нови вълни смърт през оголения периметър на шестте крайцера.
Въпреки раните си обаче Кбаот сякаш изобщо не забелязваше всичко това. Лицето му си оставаше твърдо като наковалня, а очите му продължаваха да се взират непоколебимо през екрана на мостика в „Брулещ ястреб“.
А Миттраунуруодо се приближаваше все повече до смъртта.
Дориана сви ръцете си в безпомощни юмруци. Значи всичко най-после отиваше към своя логичен край. Щом като и тази втора атака не бе успяла да убие Кбаот, значи той се бе покрил в някое по-вътрешно помещение, добре изолирано от вакуума, който се образуваше от декомпресията във външните сектори на крайцерите. Независимо от разрушаването на многобройните херметически врати и шлюзове във сърцевината на крайцерите явно все още съществуваше достатъчно затворено пространство, до което нямаше начин дроидите изтребители да успеят да стигнат навреме.
В този момент от далечния край на обозримия небосклон се появи някаква нова формация. Двойка изтребители се носеха като едно цяло. По някакъв начин двата дроида бяха свързани помежду си, а по средата им бе прикрепен някакъв дебел цилиндър. Тя бе последвана от още една двойка, после от трета и след малко Дориана видя как най-малко десетина подобни формации се носеха с пълна скорост към „Изходящ полет“.
Той си спомни как Кав бе коментирал тази идея на Миттраунуруодо и колко презрително бе казал, че тези цилиндри са някакви напълно безполезни резервоари. Дориана примижа с очи, когато новите формации се приближиха плътно до крайцерите. Но вместо да се блъснат в тях както предишните, двойките изтребители се мушнаха през отворените процепи в корпуса и се изгубиха вътре.
Един дълъг момент не се случи нищо. След това внезапно от отворите се появи нова бледосиня мъгла, почти незабележима на фона на множеството пушеци и отломки около крайцерите.
И тогава с едно внезапно шумно вдишване Миттраунуруодо се строполи върху командното си табло.
— Командире? — извика Дориана, опитвайки да си проправи път сред заобиколилите го чиси.
— Аз… добре съм — изпъшка Миттраунуруодо, разтърквайки гърлото си с едната ръка, докато с другата даваше знак на екипажа си да го оставят.
— Мисля, че го свалихте — каза Дориана, взирайки се в екрана на предавателя. Лицето на джедая вече не се виждаше там. — Мисля, че Кбаот е мъртъв.
— Да — потвърди Миттраунуруодо с тих глас. — Всички те… са мъртви.
Странно усещане се появи по гърба на Дориана.
— Но това е невъзможно — каза той. — Вие пуснахте не повече от една-две от тези бомби във всеки крайцер.
— Дори и една е достатъчна — каза Миттраунуруодо с такава тъга в гласа си, каквато Дориана не бе чувал у него досега. — Това е много специален вид оръжие. Извънредно ужасно. Веднъж след като проникнат от вътрешната страна на енергийните щитове, тези оръжия експлодират с убийствена вълна радиация. Тази вълна преминава през стени, подове и тавани, погубвайки всеки живот на борда.
Дориана преглътна тежко.
— А вие ги бяхте приготвили — механично произнесоха устните му.
Очите на Миттраунуруодо сякаш пробиваха неговите.
— Те не бяха предназначени за „Изходящ полет“ — на лицето му се появи изражение, което накара Дориана конвулсивно да отстъпи назад. — Бяха определени да се използват срещу най-големите кораби на вагаарите.
— Разбирам — навъсено каза Дориана.
— Не, не разбирате нищо — сряза го Миттраунуруодо. — Защото сега ще се наложи да се справяме с остатъците от вагаарските бойци от обезвредените кораби с ръкопашни схватки на абордаж — той посочи нагоре през илюминаторите. — А още по-лошото е, че някои от техните бойни и цивилни кораби успяха да избягат в дълбокия Космос, където ще имат достатъчно време да се съвземат, да си направят ремонтите и след време евентуално да дойдат отново да притесняват тези територии.