— Внимавайте! — внезапно извика Трасс.
Кардас се извърна рязко, очаквайки да завари зад гърба си цял отряд облечени в жълти униформи чиси.
Ала за негова изненада там стоеше една-единствена фигура. Беше жена. И то не чис, а човек. С крайчеца на окото той видя как Трасс измъква оръжие изпод дрехата си. В отговор жената извади къс метален цилиндър… И внезапно от него се появи блестящото зелено острие на лазерен меч!
— Стойте! — извика той към Трасс, размахвайки трескаво с ръце.
Ала бе прекалено късно. Оръжието на чиса изхвърли синкав заряд, който жената отрази без никакво усилие към тавана.
— Стойте, казах! — отново извика Кардас. — Тя е джедай.
За негово успокоение Трасе не произведе втори изстрел.
— Какво искате? — запита чисът, без да сваля оръжието си.
— Пита ви какво искате — преведе изречението от чеунх Кардас.
Очите й проблеснаха към него:
— Той не говори ли основния език?
— Не, тук никой не го говори освен командир Миттраунуруодо — обясни Кардас. — Но пък говори сай бисти, ако това може да ви помогне.
— Може — жената премести поглед към Трасс. — Кой сте вие? — запита тя, превключвайки на сай бисти.
— Аз съм синдик Миттрассафис от осмата управляваща фамилия на Чиското господство — представи се той.
— А аз съм Джори Кардас — добави Кардас. — Най-вече невинен зрител на всичко случващо се тук.
— Най-вече?
— Попаднах тук поради повреда в хипердвигателите ни — обясни той. — А вие коя сте?
— Лорана Джинзлър — каза тя. После сведе надолу лазерния си меч, без да го изключва, и като прескочи една метална преграда, започна да се приближава към тях, видимо накуцвайки. Очите й пробягаха през нападалите по пода тела и на лицето й се изписа нова болка. — Кой друг е на борда.
— В момента сме само ние двамата — каза Трасс. После се поколеба, но все пак прибра оръжието си под туниката. — Тъкмо сега високопоставен представител на една от нашите управляващи фамилии се опитва да сложи ръка на „Изходящ полет“. А ние се опитваме да предотвратим това.
Очите на Джинзлър се свиха подозрително:
— Как?
— Смятаме да го разбием — каза Кардас и внимателно се вгледа в лицето й. Дори и при положение че от цялата експедиция не бе останало нищо друго освен разпокъсан метал, все пак имаше вероятност тази жена да изпитва някакво остатъчно чувство на носталгия към кораба и да се противопостави на намерението им. Понякога хората се поддават на такива емоции…
— Не! — отсече тя. — Не може да го направите.
— Вижте, искрено съжалявам — каза Кардас с успокоителен тон. — Но тук няма нищо друго освен изпотрошен метал и разни дроиди…
— Оставете изпотрошения метал — прекъсна го тя. — На борда все още има живи хора.
Сърцето на Кардас сякаш прескочи. Не, това не беше възможно! Един джедай можеше и да оцелее след сеещите смърт бомби на Траун, но не и обикновените хора.
— Кой? — запита той. — Колко са?
— Петдесет и седем души — каза Джинзлър. — Сред тях има и деца.
Кардас погледна към Трасс и видя собствения си ужас отразен в лицето на другия.
— Къде са? — запита той. — Можем ли да ги измъкнем от тук?
— В тази совалка? — възрази Трасс, преди още Джинзлър да успее да отговори. — Не, там няма място и за десетима.
— А и ще ни отнеме прекалено дълго време да ги докараме тук — добави Джинзлър. — Те са все още в складовото ядро.
Кардас се плесна по челото. В складовото ядро. Разбира се! Това бе единственото място, където Траун не бе ударил.
— Какво да правим тогава?
— Не разбирам проблема — каза Джинзлър, като поглеждаше ту към единия, ту към другия. — Защо просто да не си тръгнем сега?
— Ами като за начало няма да можем да стигнем твърде далеч с „Изходящ полет“. Не и само с двама души на мостика — каза Кардас. — Даже и ако вашите хора успеят да дойдат тук и да се включат да помагат.
Лорана огледа мостика.
— Нямаме нужда от тях — каза тя с тих, но твърд глас. — И аз мога да управлявам „Изходящ полет“.
— Сама? — опули се Трасс невярващо. — Един-единствен човек?
— Един-единствен джедай — поправи го Джинзлър. — Учителят Кбаот ни накара да изучим всички необходими системи за управление и ние ги познаваме. Поне в нормалното им състояние, разбира се.
— Сегашното състояние обаче едва ли може да се нарече нормално — отбеляза Кардас. — А и остава въпросът, в коя посока да тръгнем. Ясно е, че няма начин да стигнем до Републиката. Не и при тези сериозни повреди.
— Просто трябва да стигнем до някоя база на отбранителната флота, както предложи брат ми — каза Трасс.
— А тогава какво ще се случи с моите хора? — запита Джинзлър. — За военнопленници ли ще ги вземете? Ще ги заключите, за да ги изследвате ли?