Выбрать главу

В другия край на мостика започна да мига червена лампичка, която показваше, че алувиалните намотки се отлепваха. Със сбърчено от съсредоточаване лице Лорана се опита да поддържа с помощта на Силата работата на стотиците командни конзоли, докато в същото време се присегна с длан и предпазливо намести намотките. Само веднъж да успееха да стигнат до целта и да не й се налагаше да жонглира в съзнанието си с всички навигационни системи на кораба, щеше веднага заедно с Трасс да си пробие път до Улиър и останалите, за да им обясни всичко. А те щяха да проявят разбиране. Със сигурност щяха да проявят разбиране.

В противоположния ъгъл на мостика започна да мига друга червена лампичка. Лорана си пое дълбоко дъх, питайки се колко ли време щеше да смогне да поддържа всичко това в равновесие, и се присегна натам със Силата.

— Ще си платите за това! — викаше аристокра Чаформбинтрано, докато трескаво крачеше напред-назад в конферентната зала пред тримата затворници, които бяха поставени да седят пред него. Зад тясната маса имаше голям мек фотьойл, но очевидно той бе прекалено нервиран, за да му обърне внимание. — Чувате ли ме?! Ще си платите за всичко това! — с тези думи той изгледа последователно Дориана, след това Кардас и накрая Миттраунуруодо. — И ще бъдете обвинени в държавна измяна!

Застанала зад бюрото встрани от траекторията на аристокра, адмирал Аралани се размърда:

— Струва ми се, че подобно обвинение няма да издържи, аристокра Чаформбинтрано.

Кардас забеляза, че изражението й оставаше видимо безпристрастно, докато тя слушаше тирадите на Чаформбинтрано. Въпреки това му се стори, че някъде зад резервираността й си личаха белези на известно облекчение.

Съвсем обяснимо. Тя бе постигнала целта си. „Изходящ полет“ вече се намираше на безопасно разстояние от ръцете на Чаформбинтрано. А участта на няколкото затворници сега едва ли можеше да я развълнува особено. Или поне участта на затворниците, които не бяха чиси.

— Вие ли смятате, че обвинението няма да издържи? — рязко обърна към нея огнените си очи аристокра.

Адмирал Аралани не помръдна изобщо.

— Точно така — спокойно потвърди тя. — Кардас вече ви обясни, че съзаклятниците са синдик Миттрассафис и човекът Лорана Джинзлър.

— С негова помощ и съвет.

— Съветите не са кой знае каква проява на предателство — каза Аралани. — Пък като представител на друга раса той не може да се подвежда под отговорност за каквото и да е предателство към Чиското господство. А що се отнася до Дориана, съвсем очевидно е, че той няма абсолютно никакво участие във всичко това.

— Какво нареждат сега? — промърмори Дориана в ухото на Кардас.

— Аристокра иска да ни опържи на бавен огън — тихо промълви Кардас. — А адмиралът му казва, че трябва отново да обмисли обвиненията си.

— Ъхъ.

Размяната на реплики не остана незабелязана.

— Да не би затворниците да желаят да добавят нещо към протокола? — язвително попита Чаформбинтрано.

— Всъщност затворниците ще бъдат освободени — намеси се Миттраунуруодо. Това бяха първите думи, които произнасяше, откакто ги бяха довлекли в конферентната зала за разпита и заплахите на Чаформбинтрано. — Те не са сторили нищо, с което да заслужат обвинения. Ако държите някой да бъде подвеждан под отговорност, обвинете мен.

— Напълно възнамерявам да го сторя — изплю Чаформбинтрано. — И то веднага след като се разправя със съзаклятниците ви.

— Тези хора не са ми никакви съзаклятници — спокойно каза Миттраунуруодо. — Нещо повече, те са мои пленници и като такива попадат под юрисдикцията на Чиската отбранителна флота — е тези думи той леко повдигна вежди. — Което между другото се отнася и за самия мен.

— Вече не — сряза го Чаформбинтрано. — За непредизвиканото нападение срещу други съзнателни същества, което по нашите закони е престъпление, в този момент аз ви отнемам военната длъжност.

— Един момент, аристокра — намеси се адмирал Аралани, като направи крачка напред. — Нямате право да отнемате неговата длъжност по обвинение в престъпление, което все още не е доказано!

— Съветвам ви отново да прочетете закона, адмирале — остро й каза Чаформбинтрано. — Командир Миттраунуруодо е пресякъл границите за последен път. И сега вече ние имаме доказателство, разпръснато навсякъде пред очите ни из тази система.

— Вагаарите представляваха автентична заплаха за Чиското господство — каза Траун. — Освен това тукашната система официално е чиска територия.

— Но този път пропуснахте да дадете възможност на вашия неприятел да произведе първия изстрел — каза Чаформбинтрано и в гласа му пролича победоносна нотка. — Не го отричайте! Аз разполагам е пълния запис на бойните действия, свален от собствените ви корабни системи.