— Доколкото знам, не — призна Дориана.
— Така си и мислех — каза Миттраунуруодо и сякаш внезапно лицето му се изопна, — но пък ние сме ги виждали.
Ледени тръпки пробягаха по гърба на Дориана.
— Къде?
— В пограничните райони на Чиското господство — отговори Миттраунуруодо с мрачен и угрижен глас. — Беше само малка разузнавателна част. Но се бореха с някаква особена първична ожесточеност, преди най-накрая да успеем да ги отблъснем.
— С колко кораба разполагаха? — запита Дориана и съзнанието му превключи на бързи обороти. Дарт Сидиъс даваше мило и драго за подобен вид сведения. Ако успееше да научи достатъчно, имаше вероятност дори той да прости на Дориана за загубата на Първа ударна група. — Какво е въоръжението им? Имате ли някаква информация от разузнаването ви?
— Имам — каза Миттраунуруодо. — Адмирал Аралани беше командир на нашата бойна армада, която успя да ги отблъсне. Тъкмо затова именно тя беше изпратена тук, за да се запознае със случая на Кардас и спътниците му. По това време се питахме дали тази Република, за която говореше той, не е в съюз с тези нашественици.
— И по същата причина тя прояви готовност да погледне в друга посока, когато вие се разправяхте с вагаарите — бързо изрече Дориана и последното досадно парченце от мозайката най-после си пасна на мястото. — Защото една евентуална война на два фронта би могла да се окаже пагубна за вас.
— Точно така — кимна Миттраунуруодо и на Дориана му се стори, че долавя одобрителна нотка за бързото дедуктивно заключение. — Моите действия нарушаваха официалната политика и доктрина на чисите, но също като мен тя добре разбираше, че с вагаарите ще трябва да се справим колкото се може по-бързо и по-решително. Ще разговарям с нея и ако е съгласна, ще ви предоставя копие от събраната информация, която ви е необходима.
— Благодаря ви — каза Дориана. — Така. Преди малко започнахте да говорите за доверие помежду ни. Какво точно имахте предвид?
— За момента нищо конкретно. Всеки от нас си има свой собствен народ за защитаване и свои собствени политически съображения, които да следва. Но кой знае какво ни очаква в бъдеще? Може би един ден нашите два народа ще застанат рамо до рамо, за да се противопоставят на тази нова заплаха.
— Надявам се. От моя страна ви гарантирам, че ще положа всички възможни старания да убедя нашите ръководители да се подготвим за настъпването на този ден.
— И аз ще правя същото — каза Миттраунуруодо. — Макар че пречките в нашия двор може да се окажат доста по-трудни за преодоляване.
Дориана се замисли за Дарт Сидиъс и пословичната му непоносимост към всички нехуманоиди. В техния двор също не се очертаваше лека битка.
— Аз съм свидетел на военните чудеса, които можете да творите вие — каза той. — Убеден съм, че сте способен и на не по-малко удивителни политически чудеса.
— Възможно е — каза Миттраунуруодо. — Вероятно и брат ми ще окаже помощ в тази насока, когато се завърне — той се изправи и протегна бластера. — Във всеки случай вие и вашият кораб сте свободни да тръгвате.
Дориана отклони подаденото оръжие.
— Задръжте го, командире — каза той. — Приемете го като сувенир от нашата първа съвместна победа.
— Благодаря ви — замислено каза Миттраунуруодо и мушна бластера в един джоб. — Дано да не е и последната.
— Наистина — кимна Дориана. — Което ми напомня. Има още една малка подробност, която бих желал да обсъдя с вас.
— Не може да бъде — опули се Кардас при думите на Траун. — Той иска да ми предложи работа!?
— Не просто някаква работа, а високопоставена ръководна позиция — уточни командирът. — Помоли ме да ви предам неговата покана да го придружите на борда на „Мрачна мъст“ при завръщането му в Републиката и там да го обсъдите на спокойствие.
— Ама в това няма никаква логика! — възкликна Кардас. — Аз едва-що излизам от училище. За каква ти високопоставена позиция бих могъл да имам квалификация?
— Възрастта не е непременно най-добрият показател за нечии таланти и умения — отбеляза Траун. — Във вашия случай той беше извънредно впечатлен от ролята ви в подмамването на вагаарите да предприемат нападението си. Вие демонстрирахте интелигентност, прозорливост и способност да запазите хладнокръвие пред лицето на огъня. А това са качества, които той цени не по-малко от мен самия.
Кардас замислено потърка буза. Въпреки това предложението изглеждаше смехотворно. Но пък и беше прекалено интригуващо, за да го пренебрегне просто ей така.
— Каза ли за каква точно работа иде реч?