— Допускам, че ще е нещо в същата сфера на контрабандния бизнес, който вече практикувате при капитан Кенто — отговори Траун. — Но под тази видима повърхност най-вероятно ще ви бъде възложена задачата да създадете и да поддържате негова лична информационна мрежа.
Кардас прехапа устни. Със или без контрабанда все щеше да се оправи някак си, но тази работа с информационната мрежа звучеше невероятно примамливо.
— Но едва ли очаква аз сам собственоръчно да изградя тази мрежа?
Траун поклати глава отрицателно:
— Като за начало сигурно ще ви осигури няколкомесечно обучение и инструкции в реална обстановка. След това вече ще можете да използвате някои от неговите контакти и източници тук-там из Републиката, за да черпите нужната информация и да му я доставяте.
— Които сигурно са доста впечатляващи — каза Кардас и умът му трескаво препускаше. Това щеше да означава край на нехайно побърканите взаимоотношения на Кенто с разните му там дребни клиенти и съперници. Край на разпадащите се под краката му кораби поради недостиг на средства или поради капитанско безхаберие. И най-вече край на отношенията с хътяните.
— Решението, разбира се, си е ваше — каза Траун. — Но според мен вие имате всички необходими качества, за да се справите перфектно с подобна задача.
— А и като един допълнителен бонус за вас моето присъствие ще се окаже особено полезно при евентуалните ви бъдещи контакти с Републиката — иронично допълни Кардас.
Траун се ухили:
— Както казах, вие имате всички необходими качества.
— Е, нищо не пречи да опитам — Кардас се вгледа в лицето на Траун. — Има ли нещо друго?
За негова изненада командирът всъщност се поколеба.
— Исках да ви помоля за една услуга — каза той най-после. — На който и кораб да решите да се върнете, молбата ми е никога да не разказвате на Кенто или Фераси какво се случи с „Изходящ полет“.
Кардас сбърчи чело. И той бе мислил по този въпрос. Даже много.
— Особено на Фераси?
— Особено на нея — потвърди Траун и в гласа му прозвуча далечна тъга. — В тази Вселена има твърде малко идеалисти, Кардас. Твърде малко са онези, които винаги ще се опитват да търсят доброто у другите. Не бих искал да съм отговорен за смазването дори на един от тях.
— Пък и не може да се отрече, че нейните безрезервни адмирации доста ви се услаждаха?
Траун се усмихна едва забележимо:
— Всеки харесва околните да му се възхищават. Имате чудесна дарба да виждате какво става в сърцата на тези около вас. Стратис е направил мъдър избор.
— Времето ще покаже — Кардас протегна ръка. — Е, добре. Довиждане, командире! За мен беше истинска чест да ви опозная.
— И за мен също — каза Траун, поемайки дланта му. — Сбогом… Джори!
— Ами не знам — каза Кенто и поклати глава отрицателно. — За толкова малко пари идеята нещо хич не ми се струва удачна.
— Аз нямам проблем — увери го Кардас. — Траун смята, че Стратис не би ме подмамил на борда само за да ме вкара в неприятности. Не е в стила му.
— Сигурно — неопределено изръмжа Кенто, — ама кой знае? Последното нещо, което би искал тип като него е да те види как се пръкваш на някое кръстовище на Корускант и започваш да крещиш на всеослушание какъв е цветът на кирливите му ризи.
— Ами ние? — добави Марис. — Ние също знаем за пъклените му планове за „Изходящ полет“.
— Обаче не знаете истинското му име — припомни й Кардас. — Разполагате само с някакъв прякор и някакъв недоказуем слух. Това няма как да ви вкара в беля.
— Дори и ако сме толкова тъпи, че да пробваме? — вметна Кенто и хвърли предупредителен поглед към Марис.
— Именно — потвърди Кардас, надявайки се никой от двамата да не повдигне въпроса, че все пак знаят името на Кав. Но, пък от друга страна, Кав си е достатъчно разпространено неймодианско име. А и след като вицелордът вече не бе между живите, едва ли точно това можеше да се окаже проблем. Със сигурност самият Стратис не изглеждаше особено обезпокоен от този факт. — Във всеки случай Траун гарантира за него.
— За мен това е достатъчно — обяви Марис. — Остава да се надяваме, че и Дриксо ще се окаже също толкова сговорчива…
— За Дриксо не се притеснявай — скастри я Кенто. — Тя няма да ни създава проблеми. Не и с цялата тая допълнителна плячка, която сме й приготвили. Всъщност дори ми се струва, че може да я уговоря да ни даде и някой и друг бонус.
Марис извъртя очи:
— Пак се започва!
— Ей, аз съм си бизнесмен! — пискливо се защити Кенто. — Това ми е работата.
— Просто внимавай къде стъпваш — припомни му Кардас. — Не искам да се налага да ви мисля сега вас двамата.