— Това люлеене сигурно страшно затруднява всяко едно скачване и приземяване — предположи тя.
— Определено има нужда от минимални навигационни умения — съгласи се Траун и леко повдигна вежди като преподавател, който се опитва да извлече някакъв конкретен отговор от своите студенти.
Кардас отново погледна към астероида. Дали Траун съзнателно бе подбрал тъкмо такава база, за да осигурява поле за тренировки на новите попълнения в екипажа му? Но същата цел можеше да се постигне далеч по-лесно и по-безопасно, ако командирът бе заделил отделна учебна станция с такова предназначение.
Освен ако астероидът наистина не беше тренировъчна станция. Може би тук не се намираше никаква главна база. На повърхността със сигурност не можеха да се видят каквито и да е светлини или признаци за строителство. Тогава какво заключение очакваше Траун от него?
И в този миг внезапно му проблесна.
— Някъде на повърхността сте сложили пасивни сензори, които сканират пространството наоколо — предположи той.
— Това завъртане им позволява да следят цялото небе, а не само една точка от него.
— Но защо е нужно да въртят целия астероид за тази цел? — запита Марис с озадачен глас. — Не може ли просто да завъртват самите скенери?
— Разбира се, че могат — намеси се Кенто. — Но тогава на повърхността ще има движещ се обект и неприятелят би могъл да го забележи. А сега всичко изглежда мирно и тихо чак до момента, когато ще ти взривят корабите под носа.
— В общи линии, познахте — каза Траун. — Въпреки че в действителност не очакваме, че някакви неприятели ще дойдат да хлопат на вратата ни. Но все пак е мъдро да си подготвен за всякакви изненади.
— А те не взривиха нашия кораб току под носа — отбеляза Марис, почуквайки с пръст по гърдите на Кенто, за да наблегне на думите си.
Кенто се обърна и я изгледа кръвнишки. В този миг Кардас бързо се намеси:
— Значи сега се намираме в чиско небе?
— И да, и не — каза Траун. — Понастоящем тук има само няколко изследователски и патрулиращи екипажа. Така че едва ли мястото е представително за истинска територия на чисите. Втората планета тук обаче е доста обитаема и в рамките на следващите няколко години вероятно ще се отвори за пълна колонизация. Едва тогава тази система ще премине официално под протекцията и контрола на деветте управляващи фамилии.
— Надявам се, че не очаквате да останем тук за церемониите по откриването — промърмори Кенто.
— О, разбира се — увери го Траун. — Казвам ви го просто защото е възможно някой ден да се върнете тук и да видите какво сме направили от системата Крустай.
— Вече сте й дали наименование? — учуди се Марис.
— Първоначалният изследователски екипаж винаги получава тази чест — обясни Траун. — В конкретния случай името Крустай е акроним на…
— Крахсистор, Миттраунуруодо — извика един чис от другия край на мостика. — Рис фицар тли кларистае су фаримл’сроца.
— Са крас ми соут шисфла — отвърна Траун рязко и закрачи обратно към командния си пулт в средата на мостика. — Хос мин фаллиаре.
— Какво казаха? — поинтересува се Кенто и веднага след това се хвана за един стол наблизо, понеже „Брулещ ястреб“ рязко наклони бакбордовия си фланг и бързо започна да набира скорост. — Какво става?
— Не съм сигурен — отговори Кардас, докато пресъздаваше наум чеунхската реч и се опитваше да разчлени отделните представки и наставки. Граматиката на чисите беше логична и сравнително лесна за научаване, но тридневните уроци не му бяха предоставили достатъчно лексика, с която да борави. — Единствените лексикални корени, които успях да уловя тук, са „чужд“ и „бяг“.
— Чужденец. Бягам — просъска през зъби Кенто, докато звездите през илюминаторите се разтеглиха в ярки линии. — Явно са погнали някого.
— И то някой, който не е твърде далеч — измърмори Марис. — Не беше ли стае коренът на думата „близо“?
— А, да. Мисля, че си права — съгласи се Кардас. — Чудя се дали няма да е по-уместно да се върнем в каютата.
— Оставаме си тук — каза Кенто твърдо. — Веднъж вече видяхме как се отнасят към кораб, който е припарил прекалено близо. Искам да видя как го правят и от този ъгъл.
— Прога бе погубен единствено защото дръзна да стреля пръв — отбеляза Марис.
— М-да — каза Кенто, — може и така да е.
През следващите пет минути екипажът около тях съсредоточено работеше пред пултовете си, а тишината се нарушаваше единствено от някоя и друга заповед иди забележка. Кардас се усети, че се е загледал в неподвижния тил на Траун. Почуди се дали би било уместно да се промъкне зад гърба му и да се поинтересува какво става.