— Нямам представа — отговори Кенто, протягайки врата си напред. — Приличат на някакъв вид наблюдателници. Дали не са част от навигационната им система?
— Или илюминатори на каюти — каза Марис с внезапно стягане в гласа. — Да не би това да е някакъв пътнически лайнер?
— Да, бе! С цели четири торпедни установки? — опроверга я Кенто. — Няма начин.
Чиският кормчия придвижи „Брулещ ястреб“ още по-близо до чуждия кораб. Като предугаждаше с лекота тромавите му опити да се измъкне, в крайна сметка той се установи непосредствено до корпуса му. После с няколко последователни глухи тътена двата съда се скачиха един с друг. Траун въведе някаква команда на клавиатурата си и после извика на някого:
— Ч’тра!
— „Вървете“ — преведе Кардас. — Изглежда, ще ги вземем на абордаж.
Командирът стана от креслото си и се обърна към тях.
— Моите извинения — каза той, превключвайки на сай бисти, докато се приближаваше към тримата. — Не възнамерявах да ви въвличам в опасност по такъв начин. Но възможността сама се предостави и просто трябваше да се възползвам.
— Не се притеснявайте, командире — увери го Кардас. — Пък и на нас не ни се стори, че сме били застрашени чак толкова.
— Както се оказа в крайна сметка — довърши мисълта му Траун. После се приближи до едно вградено в стената шкафче и извади от там бойно екипиран вакуумен костюм. — Вашата каюта е твърде близо до зоната на абордажа и заради собствената ви безопасност ще ви помоля засега да останете тук, докато се върнем.
— Вие също ли отивате? Лично? — запита Марис и озадачено сбърчи чело.
— Аз командвам тези бойци — отговори Траун и се вмъкна във вакуумния костюм с няколко отработени движения. — Част от задълженията ми е да споделям с тях всяка една опасност.
Марис хвърли поглед към Кенто.
— Пазете се — каза тя след това с леко смущение в гласа.
Траун й отговори с кратка усмивка.
— Не се безпокойте — той щракна последното уплътнение на костюма, обърна се към шкафчето и измъкна от там шлем и някакво голямо ръчно оръжие. — Най-вероятно корабът вече почти не разполага с екипаж, а и чиските воини са най-добрите в галактиката. Ще се върна след малко.
Първоначално Кардас се бе зачудил защо нито един от екипажа на мостика не се бе включил в абордажа заедно с Траун. През отворения люк от там се чуваха тежките им стъпки, докато обикаляха из коридорите на чуждия кораб. Скоро обаче стана ясно, че останалите на мостика всъщност не седят бездейно, а са активно заети с някаква собствена работа. Едва когато шумотевицата започна да стихва, той съумя да сглоби няколко откъслечни фрази и разбра какво точно правеха. Като използваха сензорите на „Брулещ ястреб“, през цялото време те бяха помагали активно на другарите си да проследят всеки движещ се неприятел на другия кораб независимо дали се криеше някъде, или замисляше засада. Даже и когато превземаше чуждия съд на абордаж като пират, капитан Траун не пропускаше да се възползва от всички налични предимства.
На чисите им отне по-малко от час, за да обезопасят целия вражески кораб. Трябваше да изминат обаче най-малко още два часа преди няколко матроси да се върнат на мостика и да поканят тримата корелианци на чуждия кораб.
Кардас не бе пътувал особено много, преди да се присъедини към екипажа на Кенто и Марис. А повечето от скорошните му пътешествия бяха все до по-западналите райони в Републиката. Затова той пристъпи в абордажния ръкав с убеждението, че е способен да понесе всяка гледка, която би могъл да завари на чуждия кораб. Оказа се, че се е лъгал.
Корабът беше в достатъчно ужасно състояние. Бе усоен и мръсен, а цялата му вътрешност издаваше многобройни ремонти, правени набързо и не особено внимателно. Смесицата от миризми, която се бе просмукала във всички коридори, пареше в ноздрите. Картината се влошаваше от вида на десетките изгаряния от бластерни изстрели по стените и таваните — безмълвни свидетелства за кратката, но безпощадна битка, която се бе разиграла тук преди малко.
Но най-лошото бяха телата.
Кардас бе виждал трупове и по-рано, но само спретнати и гримирани, подготвени за погребение. Никога досега обаче не бе се натъквал на тела, проснати в пълен безпорядък — така, както ги бяха настигнали изстрелите от оръжията на чисите. Те лежаха разхвърляни, изкълчени в гротескната поза, в която ги бе заварила предсмъртната агония. Кардас усети, че от гледката го побиват тръпки, докато чиският боец ги превеждаше през купчините от мъртви тела. Стремеше се да не ги гледа, но все пак се налагаше, за да не се препъне в някой труп. През цялото време се надяваше, че не се е изложил прекалено много от това, че му прилошава от подобна гледка.