— Отпусни се, хлапе — чу той гласа на Кенто, докато прескачаха поредното струпване на мъртви тела. — Това са просто трупове. Не могат да ти направят нищо.
— Знам — процеди Кардас през зъби и хвърли скришен поглед към Марис. Дори и тя, при цялата си изтънченост и идеалистична чувствителност, все пак се справяше по-добре от него.
Пред тях се отвори една врата, от която в коридора излезе Траун. Все още носеше своя вакуумен костюм, но сега шлемът му висеше окачен на една халка на левия му хълбок.
— Заповядайте — покани ги той и даде знак да влязат. — Искам да ви покажа нещо.
Още съвсем малко. Кардас си пое дълбоко дъх и като се опита да не изпуска искрящите очи на Траун от поглед, преодоля последните няколко метра.
— Какво мислите? — запита Траун, когато те стигнаха до него, и махна с ръка към коридора зад тях.
— Мисля, че най-вероятно са били доста бедни — отбеляза Марис с равен глас и едва забележима нотка на неодобрение. — Може да се види къде са го кърпили и ремонтирали, само и само да го поддържат в движение. Това не е боен кораб. И със сигурност не е такъв, който представлява военна заплаха за чисите.
— Съгласен съм — каза Траун и впи искрящите си очи в нея. — И така, според вас това са бедни същества. Какви? Номади?
— Или пък бегълци — каза тя, като елементът на неодобрение в гласа й придоби още малко острота.
— А торпедата?
— Те не успяха да помогнат на пасажерите особено, нали?
— Не, но не защото не се опитаха — Траун се обърна към Кенто: — А вие, капитане? Какъв е вашият прочит на това?
— Не знам — спокойно отвърна Кенто. — Аз не се интересувам особено от този въпрос. Но те стреляха първи, нали?
Траун сви рамене едва забележимо:
— Не е съвсем така. Един от караулите, които бях заложил тук, е бил достатъчно близо, когато те са се появили, и е обезвредил хипердвигателя им. Кардас? Какво е вашето мнение?
Кардас огледа потъмнелите разноцветни стени. Може и обучението му преди първите му полети в открития Космос да не бе твърде дълго, но все пак то беше достатъчно, за да познае кога един преподавател разпитва студентите си за отговор и не се спира, докато не получи точно онова, което иска.
Но какъв точно бе отговорът? Марис бе права. Корабът действително изглеждаше така, сякаш бе пред разпад. Ала Траун бе прав и за изстреляните торпеда. Какви ли бегълци биха могли да разполагат с подобен вид оръжие?
И тогава внезапно му просветна. Той се обърна, потърси с очи тялото на най-близкия убит член на чуждия екипаж и измери набързо с поглед неговата височина и обсег на ръцете. След това отново изгледа стената и бързо се обърна към Траун.
— Не те са правили ремонтите, нали?
— Много добре — похвали го Траун, усмихвайки се. — Не, не са те.
— Какво искате да кажете? — запита Кенто навъсено.
— Тези същества са прекалено високи — обясни Кардас и посочи към стената. — Виждаш ли там, където по стената има някакви белези от остъргване, точно под ремонтираните части? Точно там онези, които са извършвали ремонта, са подпирали някаква стълба или платформа, за да се качат.
— А каквито и да са били, тези работници са били много по-ниски от господарите на кораба — с тези думи Траун се обърна към Марис: — Както правилно заключихте, корабът е бил ремонтиран многократно. Но не от собствениците.
Устните на Марис се свиха в тънка твърда линия, а очите й придобиха внезапен хлад, когато тя се обърна към мъртвите тела:
— Това са били робовладелци.
— Така е — каза Траун. — Все още ли сте ми ядосана, че ги неутрализирах?
Лицето на Марис порозовя:
— Съжалявам.
— Разбирам — Траун леко повдигна вежди. — Вие в Републиката май също не одобрявате търговията с роби, нали?
— Не, естествено, че не — увери го Марис припряно.
— Ние си имаме дроиди, които ни помагат със слугинската работа — добави Кардас.
— Какво значи „дроиди“?
— Механични работници, които могат самостоятелно да разсъждават и да действат — обясни Кардас. — Сигурно и вие си имате нещо подобно.
— Всъщност нямаме — каза Траун и изгледа Кардас проницателно. — Нито пък сме виждали нещо подобно в някоя от другите култури, с които се познаваме. Бихте ли ни показали как изглеждат?
Кенто се прокашля предупредително край ухото на Марис.
— На това пътуване не сме взели — каза Кардас, пренебрегвайки буреносното изражение на капитана. Кенто многократно го бе предупреждавал да не обсъжда с чисите равнището на републиканските технологии. Според Кардас обаче това не се броеше. А и освен това Траун вече със сигурност бе успял да разгледа „Ловеца на сделки“, където вероятно имаше най-малко десетина различни типа функциониращи дроиди.