— Виждате ли? — отбеляза Кардас сухо. — Нищо работа.
— Да, бе — измънка Кенто, а горната му устна потрепна, — точно така.
— И сега какво следва? — запита Марис.
— Ще закарам кораба на Крустай за по-детайлно изследване — каза Траун, като хвърли последен поглед към просторното помещение. След това се обърна към вратата.
— Един въпрос — вметна Кенто. — Казали сте на Кардас, че бихте ни дали допълнителна награда за това, че ви се преподава основният език, нали?
— Не се изразих точно по този начин — отговори Траун, — но, в общи линии, е така.
— И колкото по-дълго оставаме, толкова повече допълнителни награди ще получим?
Траун се усмихна едва забележимо.
— И това е възможно. Но аз мислех, че бързате да се приберете у дома?
— А, не. Не бързаме чак толкова — увери го Кенто и нехайно огледа залата още веднъж. Кардас забеляза, че от предишната му припряност сега не бе останала и следа. — Никак не бързаме даже.
5.
— Побързай — каза язвително Кбаот, като се обърна наполовина и й хвърли остър поглед зад гърба си. — Стига си се тътрила.
— Слушам, учителю Кбаот — отговори Лорана и ускори крачка с тайната надежда, че ще смогне да си пробие път през сутрешната навалица на пазара, без да прегази някой купувач. До този момент пазаруващите бролфи някак си успяваха да отскачат от пътя на Кбаот, който безскрупулно крачеше през тълпата. Според нея обаче причината за това отчасти се дължеше на факта, че той се забелязваше отдалеч като приближаваща буря. Нейното присъствие, от друга страна, съвсем не беше толкова внушително и вече на няколко пъти едва не се сблъска с минувачите.
От всичко най-силно я притесняваше друго — че тъкмо сега въобще не им се налагаше да бързат. Разполагаха с предостатъчно време преди началото на преговорите за този ден. Ала, уви, Кбаот беше ядосан. Ядосан на вироглавите преговарящи бролфи, ядосан на също толкова опърничавите представители на Корпоративния алианс и два пъти по-ядосан на немарливите съставители на първоначалния вариант на двустранния договор за правата върху минералите, понеже бяха заложили в черновата на документа многобройни изрази, които може да се тълкуват по няколко начина.
А колкото по-ядосан ставаше Кбаот, толкова по-бързо вървеше. За щастие Силата беше с Лорана и в крайна сметка тя успя да стигне до другия край на пазара, без да бутне никого по пътя си. След това прекоси широкото стъргало, което разделяше пазара на две. Оставаше й само още един сегмент и най-после щеше да се изкачи по стълбите към широката западна порта. Именно там се намираше градският административен съвет, където скоро щяха да се състоят преговорите.
За съжаление обаче Кбаот се възползва от открилото се пространство и ускори крачка още повече. Със сбърчено чело Лорана също се насили да забърза ход, без да си позволява да подтичва. Беше сигурна, че Кбаот на мига би осъдил и това с обяснението, че за един джедай е под достойнството му да притичва насам-натам.
Точно в този момент обаче, без каквото и да е предупреждение, Кбаот внезапно се закова на място.
— Какво има? — запита Лорана и се спря до него, пресягайки се със Силата. Не успя да усети никаква опасност наблизо. Почувства единствено засиленото раздразнение на Кбаот. — Учителю Кбаот?!
— Колко типично! — възнегодува той. Косите и брадата му шумоляха върху дрехата му, докато той въртеше глава наляво-надясно. — Неспокойни и недоверчиви, ето какви са всички те. Ела.
Той закрачи към района на пазара вдясно от тях. Докато го следваше, Лорана се опитваше да протяга глава, за да разбере накъде са се запътили и за какво говореше той.
И тогава забеляза двамата мъже, които вървяха към тях през тълпата — един джедай и неговият ученик. Изглеждаха й познати. Крачеха уверено сред множеството като ярки светилници всред вихрушка от мъртва шума.
Тя сбърчи вежди, понеже в съзнанието й внезапно изникна образната картина на това, което си бе представила. Всред вихрушка от мъртва шума…
Откога бе започнала да възприема живите същества без джедайски способности по такъв начин? Със сигурност не така я бяха възпитавали да се отнася към онези, в служба на които бе посветила целия си живот. Възможно ли бе да е прихванала това отношение от някои хора, сред които се движеше, откакто бе станала ученик на Кбаот? Със сигурност мнозина сякаш наистина смятаха, че са по-нисши от онези, които носеха на кръста си лазерен меч.