Или може би бе усвоила това мислене от самия Кбаот? Дали самият той не се отнасяше към околните с такава надменност?
Кбаот се спря на няколко метра от края на площада и зачака, докато другите двама си пробиваха път през последните купувачи на пазара. Когато те се приближиха, Лорана най-после успя да ги разпознае.
— Учителю Кбаот — каза Оби Уан и кимна за поздрав, когато с неговия ученик Анакин Скайуокър се изправиха пред тях.
— Учителю Кеноби — поздрави го Кбаот на свой ред, като гласът му беше политически учтив, но в думите му се прокрадна нотка на надменност. — Каква изненада. Да не би да сте дошли чак от Корускант само за да си напазарувате плодове прищ?
— Говори се, че продукцията на хортикултурните технологии на Барлок действително е най-добрата — отговори Оби Уан спокойно. — А вие?
— Съвършено добре знаете защо сме тук. Кажете ми, как е учителят Уинду?
Горната устна на Кеноби потръпна леко.
— Добре е.
— Хубаво е да го чуем — с тези думи Кбаот прехвърли вниманието си към младия тийнейджър, който стоеше до Оби Уан. Лека усмивка се формира в ъгълчетата на устата му. — Джедай Скайуокър, нали? — попита той с далеч по-приветлив тон.
— Да, учителю Кбаот — кимна Анакин и Лорана не успя да сдържи усмивката си заради усърдната сериозност в гласа му. — Истинска чест е да ви срещна отново.
— Не по-малка чест е и за мен да се срещна още веднъж с толкова перспективен ученик — отговори Кбаот. — Кажете ми, как напредва обучението ви?
Анакин погледна към Кеноби.
— Винаги има какво още да се научи, разбира се. Мога само да се надявам, че напредъкът ми е задоволителен.
— Напредъкът му е дори повече от задоволителен — намеси се Кеноби. — С това темпо ще бъде произведен в рицар джедай, преди още да навърши двайсет.
Лорана сбърчи чело. Самата тя вече бе на двайсет и две, а Кбаот все още не бе споменавал и дума, че възнамерява в скоро време да я препоръча за рицарско звание. Анакин по-могъщ в Силата ли беше от нея?
— А започна обучението си толкова по-късно от обичайното — отбеляза Кбаот, усмихвайки се топло на момчето. — Това прави развитието му още по-впечатляващо.
— Наистина — каза Кеноби. — В ретроспекция ми се струва, че Съветът взе правилно решение, когато позволи на мен да го обучавам.
В думите му се появи съвсем лек акцент върху думите „на мен“ и само за половин секунда през лицето на Кбаот премина тъмна сянка, но след това тя се изпари и той отново се усмихна:
— Срещата ни беше прекрасна. Но преговарящите вече се събират и мен ме очаква работа. Вярвам, че ще ме извините, ако сега ви оставя, за да се заема с легитимните задачи, с които ме е нагърбил Съветът.
— Разбира се — каза Кеноби, като кожата на лицето му леко се изопна от загатването, че двамата с ученика му всъщност са пристигнали тук с нелегитимни задачи.
— Но как можах да забравя! — продължи Кбаот. — Този град е богат и гъстонаселен, а вие с джедай Скайуокър несъмнено ще искате да вкусите от разнообразните забавления, които се предлагат тук — с тези думи той посочи към Лорана Джинзлър. — За моята ученичка би било чест да ви придружи в екскурзията ви.
— Благодаря ви, но не се налага — каза Кеноби, като хвърли преценяващ поглед към Лорана. — Ще се оправим.
— Но аз настоявам! — каза Кбаот и заповедният тон в гласа му не можеше да не се забележи. — Не бих желал случайно да се озовете на пътя на деликатните преговори на това място или пък без да искате, да се натъкнете на някой представител от едната или другата страна — с тези думи той хвърли поглед към Анакин. — Пък и предполагам, че джедай Скайуокър би се зарадвал на компанията на друг ученик за няколко часа.
Отново Анакин погледна своя наставник.
— Ами…
— Освен това ще го приема и като лична услуга — добави Кбаот, поглеждайки отново към Кеноби. — За Лорана всъщност няма особено много работа на тези преговори и следователно не се налага да я държа там излишно. Уверен съм, че тя предпочита да се поразходи на чист въздух. А и самият аз ще се чувствам по-спокоен, ако я оставя в компанията на някой познат, комуто бих могъл да имам доверие.
Горната устна на Кеноби помръдна. Изобщо не беше доволен от това развитие — Лорана можеше да го усети дори и без помощта на Силата. Но го бяха надиграли и той го знаеше.
— Както желаете, учителю Кбаот. За нас ще е чест да се насладим на компанията на ученичката ви за днешния ден.
— За колкото дълго пожелаете — каза Кбаот. — А сега се налага да тръгвам. Приятен ден.